— Няма да ви кажа — поклати глава Демарко.
Така тръгна, така и ще завърши, рече си той. После описа подробно как е проследил Били Матис и е станал свидетел на убийството му, като в крайна сметка е бил принуден да ликвидира убиеца.
— Знаете ли каква беше първата ми мисъл, когато научих, че сте застреляли този Робинсън? — ехидно подхвърли Донъли. — Че крушата не пада по-далеч от дървото!
— Какво означава това, по дяволите? — повиши тон Банкс, който не беше наясно с биографията на баща му.
Но Уол не позволи на Донъли да навлиза в подробности и размаха ръце.
— Господа, господа! Много ви моля да не се отклоняваме! Лично аз не виждам по какъв начин смъртта на Матис е свързана с…
— По всякакъв начин, мистър Уол — отвърна Демарко. След което добави, че Матис очевидно е очаквал убиеца си при онзи банкомат, а срещата между тях е била уредена от Естъп. Спомена дори твърдението на жената на Били, според което той никога не използвал банковата си карта във Вашингтон. И завърши с въпроса:
— Защо Матис ще кисне с часове в някакъв бар, ще изчаква да се мръкне и ще отиде да търси банкомат в квартал, който никога преди не е посещавал?
— Знаете ли, Демарко — промърмори Колиър. — Това е точно онзи мътен и откачен начин на мислене, от който се раждат конспиративните теории. Ако не знаех някои неща за вас, положително щях да реша, че сте репортер на проклетия „Инкуайърър“! Защото фактите са прости и ясни: Били Матис е бил ограбен и убит, след като е изтеглил пари от банкомата. Нещо, което за съжаление се случва доста често. А на въпроса защо е избрал точно този банкомат, могат да се дадат най-различни отговори. Например че е отивал да се види с приятел в тази част на града, видял е банкомата и е решил да изтегли малко пари. Но независимо от причините за неговите действия ние не разполагаме с никакви доказателства или дори догадки, че този човек е бил убит, защото е участвал в заговор за убийството на президента. И бих добавил, сър, че всякакви внушения в тази посока са просто безотговорни!
Демарко усети как лицето му се налива с кръв. Беше му дошло да гуша да мълчи, докато Колиър го кастреше.
— Убиецът на Били Матис е пристигнал от Уейкрос, Джорджия — сухо отвърна той. — А сутринта в деня на убийството Естъп е провел телефонен разговор с някого в Уейкрос!
— За мен това не означава нищо повече от факта, че мистър Естъп се е обадил на неизвестен телефон в родния си щат — поклати глава Колиър, пусна една пренебрежителна усмивка и се обърна към Банкс. — Моите млади агенти го правят непрекъснато, генерале. Решават, че са открили ключа към загадката, и правят прибързани заключения. Не се уморявам да ги уча, че заключенията им трябва да се основават върху фактите, а не обратното — фактите да се формират на базата на заключенията.
— Веднага ще ви предложа един такъв факт — запази самообладание Демарко. — Убиецът на Били Матис не е човек, който си вади хляба, като обира хората, които използват банкомати. Истинското му име е Джон Палмери, а не Дейвид Робинсън. Преди да го включат в програмата за защита на свидетели на Министерството на правосъдието, той е бил изпълнител на мокри поръчки на мафията.
От погледите, които си размениха Колиър и Саймън Уол, стана ясно, че те прекрасно знаят кой е убиецът на Били, но са се надявали това да остане тайна. По тази причина Уол беше прекъснал Донъли, когато подхвърли репликата си за крушата и дървото. Дори да се окажеше, че смъртта на Матис няма нищо общо с покушението срещу президента, Уол не би допуснал да се разчуе, че престъпниците, включени в програмата за защита на свидетелите на министерството, продължават да бъдат престъпници.
— Как се добрахте до тази информация? — попита с внезапно охладнял глас Уол.
— Има ли значение? — отвърна с въздишка Демарко. — Важното е, че Джон Палмери не е бил някакъв квартален бандит, а човек за мокри поръчки, на когото е било платено да убие Матис.
Двамата мъже насреща му се спогледаха и замълчаха. Пръв се овладя Уол, който промърмори:
— Ясно е, че трябва да разберем какво е търсил тук Палмери, но на този етап не виждам нищо, което да го свързва с река Чатуга.
Колиър се намеси миг преди Демарко да възрази, че именно смъртта на Били Матис го свързва с покушението.
— И вие сте на мнение, че Палмери е бил нает именно от рейнджъра Дейл Естъп, така ли?