— Точно така.
— Нашите рейнджъри рядко попадат в компанията на уволнените пощаджии, Кевин — обади се Донъли. — Но доколкото съм осведомен, те са доста опасни хора.
Колиър започна да хихика, а Демарко видя как ръцете на генерал Банкс се впиват в ръба на масата. Сякаш всеки момент щеше да скочи и да извие врата на Патрик Донъли. В крайна сметка успя да се овладее и се отпусна на стола си.
— Естъп не е обикновен рейнджър — спокойно подхвърли той. — Бил е снайперист във Виетнам, уволнен заради садистични наклонности.
— Но вие сам казвате, че през последните двайсет години е бил образцов гражданин — възрази Колиър.
Демарко потърси с очи помощта на Банкс. Лицето на генерала беше твърдо като гранит, а очите му бавно се местеха по лицата на тримата му опоненти. Демарко остана с впечатлението, че военният му начин на мислене беше приел поражението и вече търсеше начин за изтегляне на нови позиции.
Но атаката продължаваше.
— Нека обърнем внимание и на лицето Тейлър — подхвърли Донъли. — Вие твърдите, че единственото, което знаете за него, е, че е богат и дарява средства за предизборната кампания на президента. Не мислите ли, че тук нещо куца в аргументите ви, Демарко?
— Нямах възможност да го проуча както трябва — призна Демарко. — Според мен това трябва да направи ФБР.
— По дяволите, човече! — избухна Донъли. — Смятате се за достатъчно квалифициран да разследвате всички други, включително и мои агенти, но не и Тейлър! Защо не му щракнахте белезниците и не го домъкнахте тук?
Демарко не му обърна внимание и се извърна към Колиър.
— Нека поговорим за вашия основен заподозрян Харолд Едуардс. Човекът, който според вас е изкопал укритие в скалата, успявайки да остане незабелязан от цяла рота агенти на ФБР и тайните служби. На практика обаче той е бил с наднормено тегло, безработен неудачник и пияница. Как е възможно такъв човек да…
— Освен това той е бил изключителен стрелец, свикнал да живее на открито, и опитен ловец. Има доказателства, че е обвинявал президента, задето е изгубил работата си. Пак става въпрос за отегчителни факти, мистър Демарко.
— Тогава ще ми разрешите да добавя още един факт — невъзмутимо подхвърли Демарко. — Според съпругата на Били месец преди покушението той е оставал до късно на работното си място, използвайки служебните компютри. Според мен е търсел подходящ човек, върху когото да се хвърлят всички обвинения. И го е открил.
— Глупости! — изръмжа Донъли.
— Имате ли доказателства? — попита Колиър.
— Не, но компютърните специалисти в Сикрет Сървис биха могли да разберат за какво е използвал компютрите Били. Сигурно са останали следи.
Потърсил потвърждение в очите на Донъли, той разбра, че е допуснал още една грешка. Защото, ако подозренията му бяха верни, подчинените му отдавна трябваше да са изтрили всички следи от дейността на Били.
— Нека проследим логиката на разсъжденията ви, просто за да бъдем коректни — подхвърли Колиър. — Нека допуснем, че по някаква причина Били Матис е…
— Според мен той е бил изнудван по някакъв начин от Естъп и Тейлър — прекъсна го Демарко.
— … търсил във файловете на Сикрет Сървис някакъв човек като Харолд Едуардс — невъзмутимо продължи Колиър. — Но как ще обясните факта, че оръжието на престъплението е открито в дома на Едуардс? Между другото, оръжието се оказа откраднато от складовете на частта, към която е бил зачислен Едуардс.
— Това би могло да е дело на Естъп. А подробностите за Форт Мийд е получил от Били Матис, който също е бил запасняк там.
— Но вие нямате доказателства в тази посока, нали?
— Нямам — кимна Демарко и усети как започва да му писва.
— Добре, нека да забравим за липсата на доказателства — подхвърли Колиър с тон, с който се говори на умствено изостанали. — Естъп открадва няколко пушки от военния склад и използва една от тях срещу президента. А после ги подхвърля в къщата на Едуардс. Правилно ли съм ви разбрал, мистър Демарко?
Демарко само кимна, тъй като не се доверяваше на гласа си.
— Тогава ми отговорете на следния въпрос: къде е бил Харолд Едуардс, докато е ставало всичко това? Къде е бил, докато се е копаело укритието, къде е бил, докато президентът е ловил риба в река Чатуга? Никой от съседите му не го е виждал през въпросния отрязък от време.
— Мислил съм по този въпрос — отвърна Демарко. — Може би бъркам, но според мен Естъп — вероятно с помощта на Палмери — е отвлякъл Едуардс и го е заключил някъде, за да извърши спокойно покушението.