— Господи, това вече е прекалено! — избухна Донъли.
— И страшно увлекателно — добави Колиър. — А после, Демарко? Естъп го кара да напише предсмъртното си писмо, след което го гръмва по начин, който да изглежда като самоубийство. Това ли искате да ни внушите?
— Именно — кимна Демарко. — Този сценарий е напълно възможен.
Адски му се искаше да разполага поне с едно доказателство в подкрепа на хипотезата си.
— А как ще обясните веществените доказателства? — продължи да го притиска Колиър. — Например квитанцията в колата на Едуардс, която доказва, че в навечерието на покушението той е бил съвсем близо до Чатуга?
— Всеки би могъл да подхвърли такава квитанция.
— А предсмъртното писмо, което — подчертавам — без всякакви съмнения е било написано от самия Едуардс?
— Вероятно Естъп го е принудил, с насочен в главата му пистолет.
— А барутът по ръцете му, който съвпада с онзи около раната, която сам си е нанесъл?
— Не знам. Може би…
— Точно така, не знаете! — извика Колиър. — Не знаете нищо и не можете да докажете нищо от това, което казахте!
— За бога, Колиър! — повиши тон и Демарко. — Нима не ви минава през ума, че доказателствата ви срещу Едуардс са прекалено убедителни? Навремето Осуалд поне се беше скрил в някакъв киносалон и бяха нужни усилията на доста хора, за да бъде открит. А Едуардс ви го поднасят на тепсия, опакован като подарък!
— Но становището ни все пак се подкрепя от доказателства, Демарко — отвърна Колиър. — А не от твърдения, че някой изглеждал виновен.
Мамка му, рече си Демарко, напълно сразен. Може би трябваше да репетира пред огледалото. Не знаеше какво още да каже, но Банкс го отърва.
— Мисля, че е достатъчно! — отсече генералът. — Уол, признавам, че имате убедителни доказателства за вината на Харолд Едуардс и всичко изглежда ясно. А когато пресата ви притисне за подробности по убийството на Матис, вие несъмнено ще им предложите блудкавите умозаключения на Колиър. Но нека ви кажа нещо: аз не съм глупак и предлагам да приемете сериозно съвета ми и да разровите по-надълбоко всичко, свързано с Били Матис и Дейл Естъп. Признавам, че в началото на тази история не постъпих както трябва, но ви съветвам да не допускате същата грешка.
— Чакайте малко, генерале — извика Саймън Уол. — Разбира се, че ви приемам съвсем…
Но Банкс не беше свършил.
— И още нещо — изръмжа той и посочи с пръст Патрик Донъли. — Мисля, че този дребен кучи син нарочно възпрепятства разследването!
След тези думи генерал Банкс се обърна и излезе, оставяйки Демарко очи в очи с навъсения Патрик Донъли.
Демарко настигна Банкс секунди преди лимузината му да се отлепи от тротоара. Все още зачервен и ядосан, генералът мълчаливо се обърна да го погледне, докато влизаше в колата. Със сигурност беше много по-ядосан на Саймън Уол, но Демарко му беше подръка.
Заби поглед в лицето му и няколко секунди изтекоха в напрегнато мълчание. После въздъхна и поклати глава.
— Гадни политици! Дори във Виетнам имах по-малко врагове. — Почука по стъклото, което го разделяше от шофьора, и подхвърли: — Джими, я ми дай плоската бутилчица, която държиш в жабката!
— Разбира се, шефе — отвърна провлачено Джими и тенекиеният му глас прозвуча като 12-струнна китара.
Банкс отпи една голяма глътка, извъртя се към Демарко и изръмжа:
— За последен път приемам съвет от теб, приятелю. Тези мръсници наистина ми разказаха играта!
— Разказаха я и на двама ни, генерале. Донъли просто ни превъзхождаше.
— Знам и се заклевам, че ще уволня дребния мръсник, преди да се махна от тоя гаден град! Още не съм измислил как, но се заклевам, че ще го уволня!
Дръпна още една голяма глътка от бутилчицата, поколеба се за момент, после неохотно я подаде на Демарко. Последният я надигна и усети как евтиният бърбън пари гърлото му, но въпреки това му стана приятно.
— Ами сега, умнико? — попита Банкс в пълно противоречие с казаното преди малко. — Случайно да ти се намира някоя нова идея?
— Не — поклати глава Демарко. — Въпреки че…
Млъкна насред изречението, въздъхна и отново поклати глава.
— И аз така си помислих — изръмжа Банкс и подвикна към предната седалка. — Хей, Джими, спри проклетата кола! — Обърна се към Демарко и добави: — А сега се разкарай от лимузината ми! Трябваше да се досетя каква помощ ще ми окаже човек, свързан с онзи пияница Махоуни!