Побъбри си още малко с момичето, после й остави внушителен бакшиш и стана да си върви.
— Хей, захарче — подвикна след него тя. — Забрави си сметката!
— Не ми трябва — промърмори той.
— Трябва ти, трябва ти — многозначително рече тя и с леко намигване му тикна листчето в ръката.
Демарко хвърли поглед към масата до прозореца, но мъжът с конската опашка вече не беше там. Сведе очи към бележката, върху която имаше един телефонен номер и името Синди, гарнирано с миниатюрно сърчице. Под него беше добавено лаконично предупреждение: Ако вдигне мъж, просто затвори!
Какво опасно място, боже мой, мрачно поклати глава той и изведнъж му се прииска да си бъде у дома.
Паркира така, че да има добра видимост към хижата, в която се помещаваше щабът на рейнджърите, охраняващи блатото Оукъфъноуки. Някъде към пет следобед на вратата се появиха трима души, но никой от тях не отговаряше на описанието на Естъп, направено от Майк, човека на Ема. Двама се качиха в кален форд експлорър, а третият — в японски седан с нормални размери. Седанът тръгна след форда, а Демарко — след него. Пет минути по-късно малката процесия отби пред крайпътно заведение.
И тримата рейнджъри бяха над петдесет, с бирени шкембета и дебели задници. Изобщо не приличаха на колегите си от парка Йелоустоун — единствените рейнджъри, които Демарко беше виждал в живота си. Тези тук нямаха нищо общо с хора, които по цял ден бродят из горите, изсичат просеки и режат дърва за огрев. Нито пък със здравословния начин на живот — пушеха марлборо като комини, опразваха халбите с тревожеща бързина и подхвърляха мръсни забележки относно задника на барманката. Приличаха по-скоро на корумпирани нюйоркски ченгета: зли, крадливи и готови на всякаква далавера. Като онези, които преди години се разхождаха из Куинс с палки в ръце. Явно критериите за назначение на пазачите на блата сериозно се различаваха от критериите за охрана на Йелоустоун, заключи Демарко.
Поръча си бира и зае позиция на бара — достатъчно близо до рейнджърите, за да чуе разговора им. Надяваше се да получи шанс да се включи в него и евентуално да го насочи към Дейл Естъп и причините, които са го отвели във Вашингтон. Но за момента просто седеше и разсъждаваше за деня, който току-що беше пропилял.
След закуска бе отишъл в сградата, в която се съхраняваха архивите на окръг Чарлтън с намерението да открие името на бащата на Били в акта му за раждане. Но графата се оказа празна. Оттам се прехвърли в архива за фирмена и лична собственост, търсейки връзка между Тейлър, Естъп, Донъли и Матис. След три часа усърдно ровене установи това, което му беше казал сенатор Мадокс: Тейлър притежаваше почти всичко в този район, но останалите трима не фигурираха като партньори, наемодатели или наематели на негова собственост.
Следобедът бе прекарал в редакцията на „Чарлтън Каунти Хералд“, където с изненада установи, че издател на вестника е същият онзи тип със сламената шапка, който сутринта беше в компанията на Ема. Захрани го с лъжата, която вече беше предложил на сервитьорката, и в резултат получи любезното му разрешение да използва древния микрофиш, в който се съхраняваха старите издания на вестника. Най-голямото откритие след старателното проучване на архивите беше фактът, че името на Максуел Тейлър рядко се появяваше в новините. Преди 1970 г. имаше кратко съобщение за покупката на земя и някаква фирма, но след тази година името му тотално отсъстваше, което бе необичайно, ако се вземеше предвид богатството и общественото му положение. Направи му впечатление, че през 1969 г. вестникът бе сменил издателя си, и неволно се запита дали в окръг Чарлтън не са направили някои допълнителни подобрения на Първата поправка. Информацията за Дейл Естъп се изчерпваше с факта, че е печелил всички състезания по спортна стрелба, а освен това бе рекордьор в улова на най-големия широкоуст костур.
Отново насочи вниманието си към тримата пиячи на бира, които в момента се оплакваха от жените си. По всичко личеше, че и тримата са се оженили за най-големите проклетии с отровни езици в щата. Понечи да слезе от столчето и да им подхвърли някой тъп въпрос — например: момчета, ама вие наистина ли се грижите за онова огромно блато, но преди да успее да го направи, в заведението се появи още един човек в рейнджърска униформа.