По телевизията предаваха бейзболен мач. Малко странно, тъй като тя нееднократно беше заявявала, че представите й за ада се изчерпват с киснене пред телевизора в напразно очакване някой левак да улучи топката.
— Кой води? — подхвърли той, механично отбелязвайки, че мачът е между „Атланта Брейвс“ и „Доджърс“. Ненавиждаше Тед Търнър точно толкова, колкото и собственика на „Ориълс“. Радваше се, че Джейн Фонда го беше напуснала, и искрено се надяваше, че отборът от Лос Анджелис ще размаже неговия „Брейвс“.
— Нямам идея — промърмори Ема, говорейки по начина, по който се беше придвижила секунда по-рано: бавно, точно и предпазливо. Ръката й потърси дистанционното, натисна някакво копче и смени канала. По погрешка увеличи звука до оглушително ниво, после най-сетне успя да изключи апарата.
Пияна е, даде си сметка Демарко. Натряскала се е здравата. Никога не я беше виждал дори леко пийнала, но ето че сега се цъклеше насреща му в отчаян опит да изглежда нормално.
— Как мина денят ти? — небрежно подхвърли той.
— Интересно — отвърна след известно забавяне тя.
— Ще ми кажеш ли какво успя да научиш?
Ема помълча, оригна се тихичко и промърмори:
— Извинявай. Научих това, което вече знаем: Тейлър притежава целия район. Отбих се в три-четири агенции за недвижими имоти да видя какво се продава, но навсякъде получих един и същ отговор: ако искам да купя земя, да се обърна към Макс Тейлър. Но не ме посъветваха да искам лична среща с него. Не знам по какви причини, но много ги е страх.
— Връзка с някой от останалите?
— Не открих.
— Значи денят отиде на вятъра — мрачно промърмори Демарко.
— Не съвсем — отговори тя, посегна към чашата вода на масичката до себе си и я събори. — Уффф!
Надигна се с цената на доста усилия и с вдървени крака се насочи към банята. Преди да се затвори вътре, рамото й се блъсна в рамката на вратата.
Това вече беше прекалено.
— Хей, Ема, ти май си се натряскала! — подвикна през смях Демарко. — Колко изпи?
— Много — долетя приглушеният й отговор. — Толкова, че те виждам като двама, а ти и като един си нетърпим!
Няколко секунди по-късно Ема се върна в стаята, тръшна се върху стола и започна:
— Стоях си значи пред железарския магазин, издокарана като Скарлет О’Хара, и спокойно си дрънках глупости с няколко откачалки. И изведнъж отвътре изскочи една жена — горе-долу на моя възраст, видя квитанцията на стъклото на пикала си и превъртя. Псуваше по начин, който не бях чувала от години. Дръпна глобата от стъклото и я запрати в канала, после се обърна към вътрешността на помещението и изкрещя: „Кажи на оня мръсник Макс Тейлър, че тая глоба ще я платя в деня, в който ми целуне дебелия задник!“ После скочи зад кормилото и потегли.
Питам откачалките коя е тая, а те ми отвръщат, че е Хати Маккормак, най-опасното женище с шофьорска книжка в целия щат. По-късно научих, че притежава пет акра в покрайнините на града, върху които отглежда тютюн. Тръгнах натам, решила да вляза в ролята си на купувач. Стана така, че Хати ме хареса, защото поначало съм си чаровница. Покани ме да вляза и ме почерпи с някаква домашна скоросмъртница. Поне шейсет градуса, което означава, че утрешният махмурлук ще ме съсипе. Както и да е. Седяхме си на верандата, пиехме огнената вода и си приказвахме. Оказа се, че Хати е страхотна, истински американски оригинал. Адски ми допадна!
— То си личи — кимна Демарко. — А кога най-сетне ще преминеш на Тейлър?
— О, Тейлър! Според Хати мистър Тейлър не само притежава града и околностите му, но и цялата местна власт!
— Властта ли?
— Да. Шерифът, съдиите, общинските съветници. Всички. Тя твърди, че дори прибира част от данъците. Затова побесняла от глобата на стъклото. Според нея Тейлър е инсталирал автоматите за паркиране, защото получава дял от абонамента и глобите.
— А защо не се страхува от него като всички останали?
— И аз я попитах същото. Отговори, че е прекалено проклета, за да се страхува от когото и да било. След което добави, че ако Тейлър разбере за нашия разговор, със сигурност ще й изпрати „Инджун“.
— Какво е това?
— Предполагам, че е някой червенокож, който работи за него.
Демарко си спомни онзи индианец с конската опашка в бара и веднага разбра, че ставаше въпрос за него.
— Както и да е — промърмори Ема. — По всичко личи, че тоя Тейлър е голям чешит. Според Хати не правел нищо друго, освен по цял ден да обикаля района — като генерал, тръгнал на инспекция. Кара хората да си почистват боклуците, проверява какви филми се прожектират по кината и какви книги се продават в книжарниците.