— Книги ли?
— Аха. Мистър Тейлър не одобрява списанията с голи жени и изобщо нищо, което не отговаря на личното му отношение към порнографията. Голям чешит, ти казвам. Проверява дори какво се преподава в училищата. Открие ли нещо, което не му харесва, съответната либерална учителка моментално бива уволнявана.
— Май става въпрос за истински диктатор, а?
— Така е. Но Хати казва, че това не е толкова лошо. Тук няма престъпност просто, защото съдиите окошарват всеки, който престъпи закона. Освен това Тейлър е дарявал пари за всичко, за което се сетиш: стадиони, плувни басейни, спортни съоръжения. Има дори фондация, която плаща за образованието на бедните.
— Значи е щедър диктатор — подхвърли Демарко.
От чутото можеше да се заключи, че дори Хати Маккормак да е права за Тейлър, информацията не съдържаше нищо, което да го свързва с покушението или с Патрик Донъли. Нищо особено нямаше и във факта, че най-богатият човек в този малък селскостопански район има влияние в местната власт. Богатите си купуваха политици от векове, а вероятността Тейлър да получава дял от данъците изглеждаше малка. Но дори и да получаваше, какво от това?
В следващия миг забеляза, че главата на Ема е клюмнала, а аристократичната й брадичка кротко почива върху гърдите й. Стана, подхвана я под мишниците и внимателно я поведе към леглото.
— Какво си мислиш, че правиш? — избъбри тя, но не оказа съпротива.
Демарко я сложи да легне по гръб, свали й обувките и подложи възглавницата под главата й.
Отвори вратата да си върви, но в същия момент Ема се обади:
— О, забравих да ти кажа. Хати твърди, че някъде през април или май тук се появил непознат мъж, който задавал същите въпроси за Тейлър.
— Кой?
— Не си спомни името му, защото тогава била по-пияна и от мен, но каза, че бил хубавец и сладкодумник.
В следващия миг от леглото се разнесе равномерно хъркане.
33
Къщата на Джилиан Матис се намираше в покрайнините на Ъптънвил — селище, разположено на няколко километра северно от Фолкстън. Представляваше едноетажен куб, нуждаещ се от нов покрив и пребоядисване. От едната му страна имаше няколко зеленчукови лехи, заети предимно от ниски нацъфтели бурени. Отзад беше оборът — паянтова постройка от грубо сковани дъски и увиснал покрив, както и оградено място за коне, макар че животни не се виждаха.
Жената, която се отзова на почукването на Демарко, беше висока, стройна и хубава. Яркосините й очи леко се присвиха, за да уловят чертите на неканения гост през гъстата мрежа на вратата. Беше облечена в избеляла рокля, която преди сто хиляди пранета е била изпъстрена с лилави цветчета. Гъстата й кестенява коса беше прошарена, а очите й гледаха така, сякаш цял живот бяха търсили нещо, което никога не бяха открили. Ако си боядиса косата и си сложи малко грим, тази жена ще се превърне в истинска красавица, помисли си Демарко, отлично съзнавайки, че отдавна е престанала да обръща внимание на външния си вид.
— Какво обичате? — попита тя, без да отваря мрежата. Въпросът беше зададен с равнодушен и някак безжизнен тон.
— Търся Джилиан Матис — отвърна Демарко.
— Аз съм Джилиан. С какво мога да ви помогна?
Демарко беше истински изненадан. Жената насреща му изглеждаше на не повече от четирийсет и пет, докато Били беше умрял на трийсет и две. Вероятно го бе родила още като тийнейджърка.
— Казвам се Джо Демарко, мисис Матис — представи се той, внезапно решил да не прибягва до маската на писател. — Работя в Конгреса на Съединените щати.
Инстинктивно беше усетил, че тя няма да приеме някакъв драскач, който е решил да изкара някой долар от трагичната смърт на сина й.
— Конгресът ли?
— Съжалявам дълбоко за нещастието със сина ви, госпожо. И ви поднасям искрените си съболезнования.
— Благодаря — кимна тя с празен поглед.
— Съзнавам, че ви е тежко, мисис Матис. Но въпреки това се надявам да отговорите на няколко въпроса във връзка с Били.
Той добре виждаше, че жената е парализирана от мъка и не е в състояние да води разговор, но трябваше да разбере защо синът й се е обаждал толкова често през месеца преди покушението. А също така и да научи името на бащата, който като нищо можеше да се окаже Дейл Естъп. Този човек беше само с няколко години по-възрастен от Джилиан, а хората не искаха да говорят за него, по простата причина че бе луд за връзване. Защо иначе да се страхуват дори да споменат името на бащата на Били? Да не говорим, че стабилен и уравновесен човек като Били едва ли би приел да участва в заговор за ликвидирането на президента под натиска на друг човек, освен на родния си баща. Проблемът с тази хипотеза също беше сериозен. Защото, ако се окажеше, че всичките му размишления са правилни, на бял свят излизаше един наистина ужасен факт — че Естъп бе организирал убийството на сина си.