Е, от това вече го заболя.
— Тя продължава да е в неизвестност. Ако Тейлър е замесен в изчезването й, полицията тук няма да си мръдне пръста, за да я открие. Вероятно ще се наложи да потърся помощ от другаде — може би от губернатора или от министъра на правосъдието.
Махоуни не отговори.
— И още нещо — подхвърли Демарко. — Ако утре не ти се обадя, значи наистина трябва да потърсиш помощ.
— Всичко ще е наред. Утре пак ще говорим.
Господи, какъв сладур! Махоуни си е Махоуни!
Насочи се към вратата на стаята си, изпитвайки облекчението на полска мишка, която най-сетне се е добрала до дупката си след опасна мисия в тъмната, гъмжаща от бухали нощ. В сравнение с пустата, обитавана от кръвожадни комари тютюнева плантация на Хати Маккормак мотел „Дейз Ин“ наистина изглеждаше като роден дом, като истински рай.
Отвори и протегна ръка към електрическия ключ. Последното нещо, което по-късно си спомняше, беше странния факт, че вместо меката светлина на лампиона в очите му блесна кратка, но ослепителна светкавица, придружена от ужасна болка.
36
Нямаше представа къде се намира, а по неизвестни причини не можеше да отвори очи, за да провери. Лежеше по гръб на нещо твърдо, което се движеше и му причиняваше болка. Тръсна глава, за да избистри съзнанието си. Оказа се, че това е грешка, тъй като тилът му бе пронизан от остра болка. Без да отваря очи, той протегна ръка и внимателно опипа внушителната цицина, която се беше образувала там.
— Не би трябвало да те боли много, храбрецо — прозвуча един глас над него. — Хлопнах те по тиквата с много премерен удар и едва ли съм ти счупил черепа.
Тялото на Демарко подскочи, сякаш пронизано от електрически ток, а очите му широко се отвориха, фиксирали ухилената физиономия на Дейл Естъп, надвесена над него.
Рейнджърът беше облечен във военен камуфлажен панталон, а на главата си имаше безформено зеленикаво кепе. Ръцете му бяха ангажирани в някакви странни движения. Мозъкът на Демарко най-сетне заработи и той си даде сметка, че мъжът насреща му гребе, а твърдата повърхност, върху която лежеше, е дъното на малко кану. Главата му беше подпряна на седалката.
Понечи да се надигне, но Естъп извади греблото от водата и го ръгна в гърдите. Движението му позволи да види пистолета в кожен кобур на дясното бедро и дългия ловджийски нож на колана.
— Спокойно, храбрецо. Не бива да клатиш лодката.
Фосфоресциращите стрелки на часовника му показваха един след полунощ. Което означаваше, че е бил в безсъзнание повече от час. Надигна глава над ръба на кануто и огледа околността. Нощта беше безлунна, но в далечината все пак се виждаха силуетите на високи кипариси, от които се стелеше дантелата на испански мъх. Което означаваше, че се намират във водите на проклетото блато!
— Какво си мислиш, че правиш, Естъп? — попита той. Безспорно беше уплашен, но гневът му взе връх. Защото наистина му писна да бъде подритван от тези типове.
— Значи ме познаваш — кимна Естъп.
Още една грешка, мамка му! Демарко мрачно поклати глава и смени темата.
— Къде отиваме?
— На запад, храбрецо. Право към центъра на любимото ми блато.
— Защо?
— Какво да ти кажа. Много си падам по Оукъфън нощем. Това е времето, когато тварите се трепят помежду си. Силните трепят слабите, а бързите — бавните. Тук по цяла нощ се чуват стоновете на жертвите. И един повече няма да има никакво значение.
— Какви ги дрънкаш, за бога? — попита Демарко, макар че вече знаеше отговора.
— Чичо Макс ме помоли да проведа един малък разговор с теб, приятел. Да се опитам да разбера какво си намислил. А аз реших да отидем на място, на което никой няма да ни безпокои. Чичо Макс се оплака, че се опитал да си поговори с теб, но разни хора са ви попречили. Тук това няма да стане.
Защо го нарича „чичо Макс“? — Запита се Демарко. Същото обръщение беше използвал и Били, както и младото момиче в къщата на Тейлър.
— Вие с Тейлър май сте си изгубили ума — подхвърли на глас той. — Аз идвам от Вашингтон, Естъп. Работя за правителството и куп хора знаят, че съм тук.
— Това е едно от нещата, за които ще си поговорим — кимна Естъп. — Кой знае, че си тук, и какво точно знае.
— Аз работя съвместно с ФБР, Естъп — заяви Демарко. — По тази причина ти ще си първият, когото федералните ще арестуват, в случай че изчезна.