Господи! Демарко направи опит да се надигне, но греблото светкавично го върна на мястото му.
— Такааа — дружелюбно проточи Естъп. — Мисля, че се повозихме достатъчно.
Ръката му се плъзна под седалката и измъкна зелена пластмасова торба за боклук. Забил поглед в очите на Демарко, той бавно измъкна ловджийския нож от канията на бедрото си и с бързо движение разряза торбата. Въздухът натежа от вонята на развалено месо. Забелязал отвращението на пленника си, Естъп се усмихна и подхвърли:
— Доста е престояло, а?
Ножът потъна в полуразкапания овнешки бут и с рязко движение го изпрати във водата, на три-четири метра от кануто. После потъна в торбата за втори път и още един бут литна към водата. Демарко изчака месото да потъне в тъмното блато и насочи въпросителен поглед към мъчителя си.
— А сега ще те помоля да скочиш във водата, храбрецо — любезно му се усмихна Естъп.
— Какво?!
— Казах, че искам да се окъпеш. Дойде време да поплуваш в компанията на моите приятели.
— Майната ти! — навъсено отсече Демарко.
— Очаквах да кажеш нещо такова — продължи да се усмихва Естъп и леко потупа кобура на бедрото си. — За съжаление нямаш голям избор, приятел. Мога да те гръмна един-два пъти, избирайки места, които няма да те убият веднага. А след това, както си окървавен, да те хвърля в блатото. Другата възможност пред теб е да влезеш доброволно, надявайки се алигаторите да изберат първо разваленото месо, а след това да се заемат с теб. Кажи ми, ако съществува и трета възможност, защото аз май не я виждам. Такива ми ти работи, приятел. Ако приказваш бързо и отговориш на всички въпроси, аз ще успея да задържа алигаторите далеч от теб, като им хвърлям мърша във водата. Те я предпочитат много повече от прясното месо. В повечето случаи. Имам цяла торба, но това не бива да те успокоява. Хайде, скачай.
Демарко беше чел някъде, че алигаторите не са човекоядци, а рейнджърът Дейл очевидно го знаеше. Въпреки това нямаше никакво намерение да напуска кануто.
— Виж какво, Естъп…
— Късно е, приятел — прекъсна го онзи, замахна с цялата си сила и ножът потъна в бедрото му. Демарко изкрещя от болка — просто един писък повече в нощта, както се беше изразил Естъп. Острието потъна дълбоко в мускула, бликна обилна кръв.
— Предлагам да скочиш, иначе ще повторя упражнението — спокойно обяви Естъп. — Искрено се надявам, че кръвта ти няма да привлече онези зверове в блатото.
Думите му бяха придружени от иронична усмивка, а ръцете му изхвърлиха извън борда поредния къс вонящо месо.
Демарко бавно се надигна до седнало положение. Естъп прибра ножа в канията, измъкна револвера и небрежно подхвърли:
— Хайде, драги. Ставай на крака, ама много бавно. Кълна се, че ще те гръмна в момента, в който се опиташ да преобърнеш лодката.
Демарко бавно се надигна на колене, после започна да се изправя. Стоеше с разкрачени крака и широко разперени ръце, за да запази равновесие и да не клати лодката. Очите му неволно се преместиха към тъмните, абсолютно непрогледни води на блатото. Не виждаше нито бряг, нито онова, което евентуално се криеше под повърхността. После заби поглед в очите на Естъп. Очи на ловец.
— Хайде, храбрецо, скачай — меко подхвърли южнякът. — Водата е топла.
Последвалите действия на Демарко бяха не толкова демонстрация на смелост, колкото на желание за мъст. Беше убеден, че Естъп ще го убие, независимо как — с куршум, нож или като го хвърли на алигаторите. Затова реши да си осигури компания. Напрегна мускули и скочи нагоре — толкова високо, колкото му позволяваха краката. После се стовари с цялата си тежест върху страничния борд на кануто и го преобърна.
Изненадан от действията му, Естъп успя да натисне спусъка, но вече беше изгубил равновесие и куршумът само разкъса ризата на Демарко, без да засегне плътта.
Озовал се във водата, Демарко започна да се отдалечава от лодката с максимална бързина, механично обръщайки внимание на факта, че и торбата с разваленото месо се беше изсипала в блатото. В един момент раненият му ляв крак докосна нещо твърдо и грапаво, устата му инстинктивно се отвори да издаде вик на ужас, но моментално се напълни със застояла вода. Изскочи на повърхността и се разкашля. Естъп го чу и стреля за втори път.
Куршумът плесна във водата, на сантиметри от главата му.
Това го принуди да напълни дробовете си с въздух и да се гмурне. Краката му започнаха да го тласкат напред, прибягвайки до стил, който, гледан отстрани, приличаше на нещо като бруст. Не виждаше накъде се насочва и остана изненадан, когато дясната му ръка напипа нещо твърдо и хлъзгаво. Миг по-късно и лявата стори същото, последвана от главата. Оказа се, че това са потопените във водата корени на някакво дърво, всеки от които беше с диаметър от пет-шест сантиметра.