— Какво?! Искате да кажете, че Тейлър…
— Искам да кажа, че Макс Тейлър е господарят на тези земи! — почти изкрещя жената. — Той притежава всичко! Разбирате ли? Всичко! Поиска ли нещо, просто си го взема. Знаете ли какво най-много иска този мръсник? Хубави млади момичета, ето какво!
Не изглеждаше чак толкова пияна, но в думите й нямаше смисъл.
— Нима твърдите, че…
— А когато младото момиче е бедно, каквато бях аз, то няма никакъв шанс да се измъкне от лапите му. Ако случайно си има приятел, Макс просто изпраща Морган и с нещастника е свършено.
— Изнасилил ли ви е Тейлър, мисис Матис? — втренчи се в нея Демарко. — Това ли искате да ми кажете?
Огънят в очите на Джилиан угасна така внезапно, както се беше и появил.
— Когато Макс прояви интерес към мен, бях само на петнайсет. А по онова време той наближаваше четирийсет. Няма ли да го наречете изнасилване?
— Не се ли намери кой да го спре?
Джилиан поклати глава вероятно поради безсмислието на въпроса.
— Баща ми заяви, че наистина би оценил жеста, ако мистър Тейлър стои по-далеч от мен, тъй като все още съм много млада и така нататък. Поведението му беше твърдо, доколкото може да бъде твърдо поведението на наемник към работодателя си. Защото татко си вадеше хляба в една от фабриките, които бяха собственост на Макс. По онова време Макс още не ползваше услугите на Морган, а на един друг тип — казваше се Купър. Та тоя Купър застреля кучето на татко, просто като предупреждение. — Джилиан се засмя, но в смеха й се доловиха горчиви метални нотки. — Честно казано, татко го беше грижа повече за кучето, отколкото за мен. Родих Били на шестнайсет, а когато навърших седемнайсет, Макс вече ми се беше наситил. Натика ме в тази къща и ме забрави.
Устните й се свиха в горчива усмивка.
— Много шофьори на тирове преминаха през леглото ми, но никой не се задържа. Хората се страхуваха. Макс не ме искаше, но не беше съгласен и друг да ме има.
Демарко не можеше дори да си представи колко празен бе животът на тази жена. Живот, който на практика бе свършил на петнайсетгодишна възраст, заключен завинаги между застоялите води и кръчмарските маси, употребен и захвърлен от човек, който имаше властта да прогонва всички други кандидати.
— Били знаеше ли, че Максуел Тейлър му е баща?
— О, да. Но както на всички други в проклетия район, не му беше позволено да говори за това. Макс се гордееше с децата си, но по начина, по който би го правил селският бик, без да им дава шанс да имат някакви претенции към него. Позволи на Били да го нарича „чичо Макс“, но с това се изчерпи цялото му благоразположение.
— А Дейл Естъп? И неговата майка ли е била употребена по същия начин?
— Не знам. Когато Дейл се роди, Макс все още беше млад и не разполагаше с огромната власт, която придоби по-късно. Но хлапето му беше одрало кожата. Още от малко проявяваше зъл характер, но след като се върна от войната, беше направо ужасен, луд за връзване. По всичко личеше, че именно той ще наследи трона на Макс.
Демарко не си направи труда да я информира, че единственото, което Дейл Естъп щеше да наследи, бе само двеста метра блатист ад.
— Има ли и други жени като вас, мисис Матис? Тоест млади момичета, каквато сте била навремето и вие?
— Престани с това „мисис Матис“! — сопна му се жената. — Такава няма. Аз съм просто Джилиан.
— Добре, Джилиан. Имаше ли и други жени?
— А ти как мислиш? Нали вече се запозна с Макс?
Това не беше отговор.
— Вчера видях едно младо момиче в къщата на Тейлър — подхвърли той. — Той я наричаше „скъпа“. Имаш ли представа коя е тя?
— Макс всичките ни нарича „скъпа“. Да, познавам онова наивно създание. Името й е Сиси Паркс. А за това, което прави с нея, Макс наистина ще гори в ада!
— Също и за това, което е направил с теб, Джилиан.
— Не, ти не разбираш! Сиси е негова дъщеря!
— О, боже! — простена Демарко и коремните му мускули се свиха от погнуса.
— Преди петнайсет-шестнайсет години Макс „ощастливи“ майката на Сиси и тя забременя. А когато Сиси стана на същата възраст, посегна и на нея. Никога не беше падал толкова ниско, но колкото повече остарява тоя тип, толкова по-луд става. Луд и зъл. А както вече ти казах, това дете е глупаво и наивно. Едва ли има представа какво се случва с него.
Това беше нещо, което Демарко би могъл да използва. Тейлър можеше да бъде обвинен в две сериозни престъпления: изнасилване и кръвосмешение. Разбира се, ако се намереше някой, който да не е местен и да има достатъчно смелост, за да го обвини. А ако Джилиан дадеше показания пред съда, последвана от другите като нея, мръсникът спокойно можеше да бъде заключен до края на дните си.