Да, Демарко определено беше сърдит на Сам Хюстън Мърфи.
Мърфи вярваше в роднинските протекции, връзките, отмъщението и подкупите. Беше от онзи вид политици, заради които Демарко беше станал циничен към всички политици, но не беше убивал никоя от жените си.
Мърфи ахна, когато сегашната му жена излезе от басейна и за момент застана в профил, като че ли позираше за съпруга си и неговия гост. Демарко имаше носни кърпички, ушити от повече плат, отколкото бикините й.
Демарко чу как Мърфи си промърмори, на себе си или може би на кучето:
— Е това е!
А на Демарко каза:
— И така, след като ми е ясно, че не си ми голям фен, ще ми кажеш ли какво те накара да долетиш чак до Божия щат, за да ме видиш?
За да проработи планът на Ема, Демарко имаше нужда от човек с пари и власт. Сам Мърфи имаше и от двете в изобилие. Освен това, както знаеше от личен опит, Мърфи беше и рисков играч, който винаги залага тавана, дори когато късметът не е на негова страна. Също така знаеше и къде стои в класацията на избирателите и Демарко се надяваше, че той ще се навие да поеме този значителен риск, за да увеличи шансовете си да победи Морели.
Госпожа Мърфи хвърли поглед към тях, като очите й за кратко се задържаха върху Демарко. Тя прати една въздушна целувка на Сам и бавно се отправи към къщата. Стройните й мокри крайници лъщяха под слънцето, а движенията на бедрата й напомниха на Демарко на дебнеща котка.
— Сам — каза Демарко, — знам, че Пол Морели е извършил сериозно престъпление, но не мога да го докажа.
Мърфи откъсна поглед от задника на жена си и погледна Демарко.
— Познавам те, Джо Боб. Ако си дошъл при мен за помощ, Морели трябва да е направил нещо наистина ужасно. Ще ми кажеш ли какво е?
Демарко му разказа. Докато говореше, Мърфи чешеше старото куче по врата. Като по чудо той не издаде каквато и да била емоция, когато Демарко обясняваше как Морели е убил жена си и вероятно е насилвал доведената си дъщеря.
— Тази работа с Морели и как му влияе алкохолът — каза замислено Мърфи, когато Демарко свърши, — може и да има нещо вярно. Помня, че като сме били заедно по приеми, помощникът му, онзи трътлестият, дето го убиха, му броеше всяка глътка, все едно е активист от времето на Сухия режим.
— Значи ми вярваш — каза Демарко.
— Няма особено значение дали ти вярвам, или не. Би било адски лицемерно от моя страна, ако кажа, че няма да ми е приятно да видя Пол извън играта. А ако попадне в затвора, ще бъде направо черешката на тортата. Но какво точно мислиш, че можеш да направиш, синко? Съгласен съм с полицията. Нямаш кьораво доказателство — само разни съвпадения, нанизани като мънистата на евтино герданче.
— Не мога да свържа Морели с убийството, Сам. Искам единствено да съсипя политическата му кариера.
— Ето това е благородна цел, момчето ми, но както вече казах — как, по дяволите, ще го направиш?
Демарко изложи плана си и Мърфи се усмихна широко.
— Имаш развинтена фантазия, Джо Боб.
Всъщност Ема беше тази с развинтената фантазия.
— Да, започвам да си мисля много хубави неща за теб, синко — каза Мърфи. — Не съм сигурен, че ще се получи, но ще ми струва най-много триста-четиристотин бона. А ще похарча доста повече за телевизионни реклами, по дяволите.
51