— Побързай — подкани я Демарко.
Когато отвори вратата, Ема за момент остана на прага, вперила поглед в него. Напълно й беше ясно какви ги е вършил. И не само заради разрошената му коса, раздърпаната риза, увиснала над панталона, и липсата на вратовръзка. Ема знаеше, защото… ами защото беше Ема.
Тя мина покрай Демарко и влезе в хола.
— Имайки предвид какво е заложено на карта, смятах, че…
— Стига де — жално рече Демарко.
Преди Ема да успее да продължи с конското, Бренда влезе при тях. Дрехите й не бяха раздърпани като на Демарко и косата й си беше на място, но излъчваше онова сияние след хубав секс. Тя и Ема за момент се проучиха с поглед — Бренда се чудеше коя е Ема, а Ема изследваше Бренда като сочна пържола.
— Коя си ти? — попита Бренда.
— Моя сътрудничка е — отвърна Демарко.
Парирайки следващия й въпрос, той добави:
— Бренда, трябва да си купиш някакви дрехи, подходящи за помощничка на сенатор. Иди да обиколиш магазините и ще се видим тук след около четири часа.
Бренда присви очи и отвори уста да се скара на Демарко, че се държи като гадно копеле, но преди да успее, Демарко отново я прекъсна:
— И не се притеснявай за парите; няма ти да плащаш дрехите.
Минута след като Бренда излезе и точно когато Ема започна да му чете лекция как не бива да се чука със сътрудниците, на вратата отново се позвъни. Беше Боби Прентис, асистентът на Нийл. Боби беше дребен чернокож младеж с рижави расти, който говореше рядко. Най-добре, а и най-често комуникираше чрез клавиатура и модем. В малките си ръце Боби държеше два предмета: тънко черно кожено куфарче и средно голямо метално куфарче.
Ема и Боби направиха една бърза обиколка на апартамента и се върнаха в хола. Холът и кухнята бяха разделени от барплот, използван за бързо хапване.
— Искаме да стане в тази стая — каза Ема на Демарко. — Погрижи се Барби да схване.
— Защо… — опита се да възрази Демарко, но Ема не му обърна внимание.
— Боби, искам ги не по-високо от тук — Ема сложи ръка на горната рамка на един прозорец — и не по-ниско от тук — завърши тя, като докосна перваза. — Разбра ли ме?
Боби кимна.
— Така че сложи две на този прозорец и една близо до прозореца на спалнята, която, надявам се, няма да ни потрябва.
Боби кимна. Постави двете куфарчета на плота в кухнята, отвори черното кожено куфарче и извади четири видеокамери, не по-големи от цигарени кутии. След това отвори и металното куфарче, което всъщност беше преносима железария, натъпкана с инструменти, ключове и жички. Демарко се изненада, че Боби изобщо можеше сам да вдигне куфарчето.
Боби се зае със задачата, а Ема попита:
— Уреди ли ченгето?
— Да.
— А фотографа?
— Да.
— Мислиш ли, че ще си мълчат?
Демарко сви рамене.
— За ченгето не се притеснявам особено. Ако се раздрънка, ще си докара неприятности. Притеснява ме по-скоро фотографът.
— Ами кажи на Мърфи да му бутне нещо отгоре — каза Ема.
Боби приключи с инсталирането на техниката за по-малко от два часа. Когато свърши, кимна и си тръгна, без да е продумал повече от две изречения през цялото време.
Демарко огледа местата, където Боби беше скрил камерите. Човек можеше да ги забележи, ако застане съвсем близо и знае къде да гледа, но иначе никога не би ги забелязал. В преносимото шпионско магазинче на Боби дори имаше и малки шишенца с боя, с която беше мазнал тук-там, за да скрие драскотините.
Да, Боби беше професионалист в своята сфера, както впрочем и Ема. За разлика от Демарко. Както стоеше и гледаше почти невидимите камери, той си представяше един милион неща, които можеха да се объркат. Батериите на камерите можеха да паднат; слънчеви петна можеха да повлияят на техниката; електрическа буря…
— О, да — каза Ема, наслаждавайки се на работата на Боби с убийствено святкащи очи, — как ще го спипаме мръсното копеле.
Гари Паркър, полицаят, се нанесе в апартамента. Беше очарован от новото си жилище.
Демарко разведе Арни Бърг из сградата. Показа му точно къде да застане.
— Няма проблем — промърмори Арни.
Боби, немият чирак на Нийл, даде на Демарко ключовете от наблюдателното бусче и му показа как да работи с техниката. За да се увери, че го е разбрал, направиха една проба с Ема, която стоеше в апартамента и говореше. Звукът беше кристално ясен.