— Ей! — обади се Арни.
— Говоря сериозно — натърти Демарко. — Ако не дадеш на Гари камерата, ако хукнеш нанякъде с нея, ще те намеря и ще те убия.
Демарко не би го убил, но изглеждаше като човек, който би го направил. Арни преглътна и адамовата му ябълка подскочи.
— Ще направя каквото сме се разбрали, не е нужно да ме заплашваш. Но искам да знам кои са тези хора.
— Съвсем скоро ще разбереш. А сега всички на позиция.
Арни и младият полицай слязоха от бусчето. Арни се промъкна до предния прозорец на апартамента на Бренда, промуши се зад някакви храсти и насочи камерата към вътрешността на апартамента. Полицаят застана на тротоара пред сградата.
В слушалките Демарко чу гласа на Бренда.
— Чай или кафе, сенаторе?
— Ти си наистина едно прекрасно момиченце, Бренда — каза сенаторът.
От думата „момиченце“ Демарко изтръпна.
— Благодаря ви сенаторе, но какво ще пиете? — От тона на Бренда стана ясно, че по никакъв начин не се опитва да окуражи Морели.
— Сама ли живееш? — попита Морели.
— Да.
— Имаш ли си приятел?
— Не, тъкмо се преместих тук. Ето, имам един много хубав чай, „Дарджилинг“. Какво ще кажете?
— Сигурно ти е много самотно, малко създание като теб, и да няма кой да те гушне. А и съм те виждал как ме гледаш в офиса.
Шлифованата изисканост, която обичайно струеше от Морели, беше изчезнала безследно. Пияните моряци подхождаха към проститутките с по-голям финес. Промяната, причинена от няколко питиета, беше направо поразителна.
— Да, знам какво искаш — заяви Морели и за няколко секунди никой от двамата не проговори.
После се чу Бренда:
— Сенаторе! Какво правите?
Демарко провери дали Арни и Гари са по местата си. Арни още снимаше; ченгето стоеше на тротоара.
— Сенаторе, престанете — възпротиви се Бренда.
Думите й бяха приглушени и следващото, което се чу, беше трясък като от съборена лампа и Бренда изпищя:
— Престани, копеле такова! — В гласа й имаше нотка на истерия, тя вече не играеше роля.
Демарко извика на ченгето:
— Давай, Гари!
Както му беше наредено, Гари извика на Арни:
— Ей! Ти с камерата! Какво, по дяволите, правиш?
На свой ред Арни отговори:
— Едно момиче го изнасилват!
Гари изтича до апартамента на Бренда и със замах отвори вратата. Бренда беше инструктирана да я остави отключена. Арни последва Гари вътре, а камерата продължаваше да записва.
Десет минути по-късно Арни и Гари се появиха с Морели.
Демарко чуваше в далечината приближаващите се сирени.
Ръцете на Морели бяха закопчани с белезници на гърба му, а Гари го държеше над лакътя. Арни вече не снимаше с камерата; Гари я беше конфискувал като улика. Арни сега държеше фотоапарат със светкавица и снимаше с бясна скорост.
Пол Морели изглеждаше като в шок, със стъклен поглед и леко увиснала челюст. Косата му беше разрошена, половината му риза висеше навън, а коланът му беше разкопчан. Снимката, която щеше да се озове на първата страница на всеки вестник в страната — с авторско право на Арни Бърг, — щеше да е класика. Демарко гледаше как светкавицата проблясва като цветомузика в дискотека и отново и отново запечатва замаяното лице на Морели.
В този момент пред сградата спря патрулка и двама униформени полицаи слязоха от нея. Гари придружи Морели до колата и го сложи да седне на задната седалка. После помоли двамата полицаи да влязат в апартамента, да заградят местопрестъплението и да доведат жертвата. Когато двете ченгета влязоха в сградата, Гари отиде до бусчето и даде на Демарко камерата, с която беше снимал Арни.
Пет минути по-късно един от полицаите изведе Бренда. Тя здраво стискаше реверите на шлифера, с който се беше загърнала, все едно криеше разкъсаните си дрехи. Фотоапаратът на Арни засне сълзите по лицето й. Бренда дори успя да изрече няколко думи пред малката си публика:
— Беше ужасно. Той се държа като някакво животно.
И „Оскар“ печели…
Бренда и полицаят постояха няколко минути пред сградата, докато не пристигна втора патрулка, в която настаниха Бренда. След десет минути и двете полицейски коли напуснаха местопрестъплението — Морели в едната кола, Бренда в другата. Синьо-червените светлини проблясваха, но сирените бяха изключени.