Изигра го добре. Морели някак си успя да се покаже като уязвим, ако не и като истинската жертва. Демарко беше сигурен, че много хора го съжаляват, а някои, достатъчно наивни, дори щяха да повярват, че е невинен, въпреки достоверните доказателства на репортерите. Но колкото и да беше добро представлението, Демарко беше сигурен, че няма да е достатъчно. Нанесените щети бяха прекалено много. Инцидентът с Бренда Хатауей щеше да съсипе политическата кариера на Пол Морели.
Демарко наблюдаваше цялата афера със странна безучастност. Не изпитваше никакви угризения, че е провалил кариерата на Морели по подобен подъл начин, но и не се чувстваше като победител, не ликуваше, че справедливостта е надделяла. Изпитваше единствено облекчение, че всичко е свършило; облекчение, че не си е загубил работата; облекчение, че все още е жив.
Така и не обсъди с Махоуни как е спипал Морели, но на следващия ден след ареста на бюрото в кабинета му го очакваше кутия пури „Давидов“.
Наистина го дразнеше фактът, че Махоуни има ключ от кабинета му.
58
Параклисът на националното гробище „Арлингтън“ не беше голяма сграда, но присъствието само на трима души го оприличаваше на пещера, в която ехтеше гласът на свещеника.
Ема не можеше да си обясни защо беше решила да присъства на погребението на Блейк Хановър. Приживе никак не го харесваше. Може би беше дошла, защото, макар и на смъртно легло, той й беше помогнал, но като че ли не това беше главната причина. Подозираше, че може би образът на Хановър, умиращ в апартамента си съвсем сам и без приятели, я преследва и идеята за погребение без опечалени й се видя почти толкова мъчителна.
Оказа се обаче, че е дошъл и още един човек — Чарли Еклънд.
Католическият свещеник се чувстваше неудобно. Не познаваше Хановър и не знаеше какво да каже за него. Прочете кратка история за живота му — нищо повече, освен че се родил и израснал в Пенсилвания, служил четири години във флота, след това прекарал трийсет години на служба в ЦРУ.
— Господин Хановър — каза свещеникът — има двама синове, Дейвид и Майкъл, които… за съжаление не можаха да дойдат днес.
Ето това е покъртително, помисли си Ема.
Свещеникът погледна малката си публика.
— Щях да прочета кратък пасаж от Новия завет, но се зачудих дали някой от вас не би искал да каже нещо.
Ема поклати глава.
— Да, аз бих искал да кажа нещо — обади се Еклънд.
Той бавно пристъпи напред. Пепелта от тленните останки на Хановър беше събрана в една простичка неукрасена урна, която стоеше на малка сгъваема маса. Докато Еклънд говореше, гледаше право към Ема. Дори и параклисът да беше претъпкан, сигурно пак в нея щеше да гледа.
— Блейк Хановър не беше мой приятел — започна той, — но прекара живота си в служба на страната си и заслужава да бъде почетен, затова и съм тук днес. Блейк се гордееше, че работи за ЦРУ, както се гордея и аз. Капризните и невежи медии говорят само за провалите на най-великата разузнавателна агенция на Америка. За успехите не се говори просто защото не може. Хората, които работят за Управлението, са патриоти. Обичат тази страна и умират за нея, ако се наложи. Те са усърдни, изцяло отдадени на работата си хора и трябва да бъдат почитани за това, което вършат, а не да бъдат порицавани от малоумното общество и презирани от политици, които нищо не ценят.
И за всичко казано, помисли си Ема, Чарли е прав. Личният й опит с ЦРУ не беше положителен, но знаеше, че успехите им значително надвишаваха провалите и че ненормалници като Еклънд са изключение, не правило.
Еклънд постави ръка върху урната на Хановър и завърши:
— Благодаря ти, Блейк, и почивай в мир.
След това се върна на мястото си до Ема, а в очите му проблясваха сълзи.
Свещеникът запази момент на мълчание, чудейки се какво да прави сега, след което прочисти гърлото си и каза:
— Мисля… ако вие нямате нищо против, да пропусна четенето на Новия завет.
Ема и Еклънд кимнаха.
— А сега почетната стража ще изпроводи останките на господин Хановър за урнополагането. Аз ще… ще изляза да им кажа, че сме готови.
Младият свещеник напусна параклиса с очевидно облекчение.
— Благодаря ти, че дойде днес — каза Еклънд на Ема. — Много съм разочарован, че хората, които работеха с Блейк, не са тук. Не съм изненадан, но съм разочарован.