Демарко се надяваше да излязат верни прогнозите на сенатските коментатори, но знаеше, че обикновено е грешка да си мислиш, че обществото има принципи. Той също смяташе, че шансовете на Морели да се добере до Белия дом са нулеви, но се страхуваше, че Морели може да държи мястото си в Сената до безкрай. Миналото на Тед Кенеди не му беше попречило да бъде преизбиран на всеки шест години в Масачузетс и днес като че ли точно той беше властващият патриарх в партията.
По времето, когато Морели се оттегляше в отпуск, исканията за оставката му бяха достигнали връхната си точка. Настоятелни гласове призоваваха Комисията по етика поне да го порицае, ако не може да направи друго. Колкото и да беше странно, когато Морели се оттегли от поста си, опонентите му като че ли притихнаха, очевидно изчаквайки да се завърне, преди да предприемат следващите си действия. Та какво би било удоволствието да линчуваш някого в негово отсъствие?
И така, Пол Морели временно се беше оттеглил, уж да си ближе раните и да планира своето бъдеще, а може би Сам Мърфи беше прав и той планираше отмъщение.
Чаят най-сетне подейства и на Демарко му се доспа. Според баба му сега беше в безопасност от нощните чудовища.
60
Демарко откри Арни Бърг на четвъртия етаж в болница „Кълъмбия“. Беше в отделна стая с прозорец, от който можеше да гледа как бездомниците на Уошингтън Съркъл се борят за изхвърлени бутилки евтино вино. Демарко подозираше, че Арни им завижда.
Арни беше в автоматизирана инвалидна количка, от онези с малък джойстик, който позволява да движиш количката само с една ръка, или в неговия случай — само с няколко пръста. Носеше ортопедична яка на шията, но дори и с нея главата му клюмаше напред. Демарко се приближи и сложи ръка на рамото му, при което главата на Арни трепна от изненада. Той докосна джойстика и количката го обърна с лице към Демарко.
— Арни — каза Демарко бавно и меко. — Джо Демарко е. Помниш ли ме?
— Разбира се, че те помня. Инвалид съм, мамка му, не съм слабоумен.
Произнасяше думите завалено, но със силен глас.
— Какво се е случило, Арни?
— Самоубих се.
На това Демарко нищо не можеше да каже.
— Защо изобщо те е грижа какво ми се е случило?
— Загрижен съм, Арни. Не че сме били приятели…
— Определено.
— … но не бих искал да те виждам в това състояние. А и оценявам помощта ти за Пол Морели.
Демарко очакваше някаква реакция, когато спомена името на Морели, но изражението на Арни не се промени. Може би беше физически невъзможно.
— След като си ми толкова благодарен — промърмори Арни, — ще ти дам да ми смениш памперса следващия път, когато се насера.
Опита се да се усмихне, но само половината му лице помръдна. От едната страна на устата му се стичаше слюнка надолу по брадичката. Демарко понечи да я избърше с кърпата си, но реши, че така само ще предизвика още по-силна омраза.
— Арни, трябва да ми кажеш какво е станало.
— Защо?
Демарко видя искрица да проблясва в очите на Арни. Старите навици умираха трудно. Арни се опитваше да отгатне как да се включи в играта, без дори да знае каква е тя. Но искрицата бързо умря. Арни Бърг беше приключил с игрите.
— Арни, моля те. Кажи ми какво се случи.
За момент той погледна нацупено Демарко.
— Бях излязъл да пийна с едно приятелче. Напълно се отрязахме. Когато се прибрахме у нас, реших да му покажа гълъбите си. Гледам си — гледах де — състезателни гълъби на покрива. Качваме се горе да видим птиците и в следващия момент се събуждам в болницата, на деветдесет процента зеленчук. Паднал съм от шибания покрив — двуетажно гмуркане.
— Кой беше приятелят ти?
— Мой човек, и той журналист.
Журналист. Ама че майтап. Но не беше сега моментът да обижда Арни.
— Как се казва, Арни?
— Фил Мороу. Типичен австралиец, с бездънно гърло.
— Твоя ли беше идеята да се качите при гълъбите или на Мороу?
— Мамка му, откъде да знам. Докторите казаха, че съм имал 2,9 промила алкохол в кръвта онази вечер. Аз не си спомням половината от вечерта, камо ли кой бил предложил да видим птиците.
Демарко се замисли. Знаеше какъв е въпросът, който иска да зададе, но се мъчеше да измисли по-тактичен начин да се изрази. Но преди да успее, Арни попита: