— Блъфираш, Ема. Операцията и до ден-днешен е строго секретна и ако си отвориш устата, ще отидеш в затвора.
Ема се изсмя.
— Все едно можеш да докажеш, че аз съм си отворила устата.
За момент от другата страна на телефона настъпи мълчание.
— Добре де — изпъшка Марвин. — Истинските имена са Карл ван Хорн и Джеймс Сътъл.
— Агенти ли са?
— Не, за бога. Просто двама глупаци, които сме използвали на няколко пъти.
— Използвахте за какво?
— Е, нали знаеш. Разни работи, с които не искахме да имаме нищо общо. Последния път беше за един банкер в Хаити. Превеждаше пари на грешните хора и ние се опитахме да накараме правителството на Хаити да предприеме нещо срещу него, но банкерът подкупваше прекалено много хора. Затова пратихме Ван Хорн и Сътъл. Те трябваше да го посплашат, но Ван Хорн му потрошил капачките на коленете с тухла, защото само така успял да му привлече вниманието.
— Боже господи! — Ема поклати глава. ЦРУ направо я изумяваше и… ужасяваше.
— Сега за вас ли работят?
— Не, не сме ги използвали след Хаити. Виж, тези момчета на практика са гангстерчета. Може да работят за всеки. А сега ще ми кажеш ли защо питаш?
— Естествено, че не — отвърна Ема.
— Хюсеин Халас е затворен в деветте кръга на имиграционния ад — каза Нийл.
Демарко му се беше обадил след разговора с Джанет Тайлър, защото отново се нуждаеше от магическите му умения.
— Близо десет години се опитва да получи гражданство, но не може, защото си има жена в Йордания. А и фактът, че е мюсюлманин, не му помага особено. Но най-големият абсурд е, че трябва да се върне в Йордания, за да се разведе с жена си, но после няма да го пуснат отново в Щатите.
— Но имиграционните служби сигурно като нищо могат да го депортират, стига да поискат — каза Демарко.
— О, да, и още как — отвърна Нийл.
14
Хари Фостър твърдеше, че е политически консултант — поне така пишеше на вратата на кабинета му. Но всъщност Хари беше човек, който винаги имаше някакъв познат, който пък познаваше друг човек. Ако се нуждаеш от политик на своя страна, Хари можеше да ти препоръча най-доброто на пазара. Ако искаш разрешително за строеж, което да мине незабелязано през системата, Хари знаеше къде да капне смазка. Некадърният ти зет се нуждае от работа? Няма проблем. Хари познава един човек от профсъюзите. За да пробиеш в Ню Йорк, може да играеш по правилата, но ако искаш да спечелиш, си наемаш старо куче като Хари Фостър.
Хари беше помогнал на Пол Морели да стане кмет на Ню Йорк. Хари беше на шейсет и пет и беше от онези хора, които изглеждат по-добре на шейсет и пет, отколкото са изглеждали на двайсет и пет. Беше малко по-нисък от Демарко, слаб и в добра форма. Някога черната му коса вече беше придобила красив сребрист оттенък, беше оредяла над слепоочията и изтегленият нагоре триъгълник все още жива коса му придаваше аристократичен вид. Кожата му беше леко сипаничава от стари белези от акне, но хубавият му тен, добре поддържан в ковчега на поклонниците на слънцето, намаляваше този малък дефект до минимум. Ноктите на ръцете му също бяха поддържани, косата му беше перфектно подстригана, а лицето му беше парфюмирано с осезаем изтънчен аромат. В говора му все още се усещаше бруклинският акцент, но оттогава беше изминал дълъг път. Двамата с Демарко в момента седяха дванайсет етажа над Пето авеню в офис, подходящ за градски принц, и пиеха кафе от фин костен порцелан. Под тях се простираше Сентръл Парк в цялата си есенна прелест, а от височината, на която се намираха, гледката беше неопетнена от джебчии, пияници и каквото и да е простолюдие.
Както Демарко каза на Пол Морели онази вечер, когато се срещнаха за пръв път, Хари беше негов кръстник. Бащата на Демарко и Хари се познаваха още от деца — едно италианско момче с железни юмруци и неговото ирландско приятелче със златна уста. Бащата на Демарко взе грешен завой някъде по криволичещия път на живота и стана бияч на един мафиот от Куинс на име Кармине Талиаферо. Хари пое по различен път, като се хвана на работа при един корумпиран кмет на Бронкс и накрая се озова в положението, на което се радваше днес — богат и обгърнат от ореола на привидна почтеност.
Каквато и връзка да бяха изградили Хари и бащата на Демарко помежду си като деца, тя все още съществуваше в по-късните години. От време на време Хари наминаваше през старата къща в Куинс и заедно с бащата на Демарко седяха в кухнята и пиеха кафе, докато Хари се шегуваше за добрите стари времена, когато монахините в католическото училище им дърпаха ушите. И докато си говореха, майката на Демарко се мръщеше на Хари, все едно той беше виновен, че мъжът й работеше за мафията. А може и така да беше.