Сградата „Томас Джеферсън“, където се помещаваше част от Библиотеката на Конгреса, се намира точно срещу Капитолия, на две минути от офиса на Демарко. Библиотеката на Конгреса няма нищо общо с типичната общинска библиотека. Там има тритонни врати от лъскав бронз, сводести тавани и мраморни подове. Главното национално книгохранилище по-скоро прилича на катедрала или на езически храм, отколкото на квартална библиотека.
Демарко завари Ема, застанала под четири големи картини на някакъв художник със странното име Елиху Ведер. Според една брошура, която беше чел, картините на Ведер изобразяваха „последствията от доброто и лошото управление“ и две от тези отрицателни последствия бяха „Анархия“ и „Корумпирано законодателство“. Демарко винаги беше смятал, че в никоя сграда няма достатъчно място да се изобразят всички последствия от лошото управление.
— Защо реши да се срещнем точно тук? — попита Демарко.
— Защото е близо до офиса ти. Някой ме следеше тази сутрин. Успях да се отърва от него, но ако някой следи и теб, се надявах да го забележа, когато влезе тук да те търси.
— Някой ни следи?
— Да — каза Ема. Направи кратка пауза, преди да продължи. — ЦРУ има пръст в цялата тази работа и може би следи и двама ни.
— Нали каза, че Ван Хорн и Сътъл не работели за ЦРУ. И кой, по дяволите, ги е…
— Помня какво казах, но нещата се промениха.
Ема разказа на Демарко за посещението на Чарли Еклънд.
Когато чу, че Еклънд е знаел за срещите му с Лидия Морели, Демарко отбеляза:
— Но Сътъл и Ван Хорн не ме следяха по време на тези срещи.
— Знам — отвърна Ема. — Което значи, че е бил някой друг, който е докладвал на Еклънд.
— Какво се случва, по дяволите?
— Преди да стигнем дотам, нека ти разкажа и нещо друго, което научих. — И Ема предаде разговора си с Джуди Пауъл, като обясни, че Пол Морели, изглежда, не е най-големият фен на ЦРУ. — Така че ето какво може би се случва — заключи Ема.
Според нея имаше два възможни сценария. В сценарий номер едно ЦРУ — или лично Чарли Еклънд — се притесняваше от това какво може да им причини Пол Морели, след като стане президент. Затова Еклънд беше възложил на някакви хора да наблюдават Морели, надявайки се, че сенаторът може да направи нещо глупаво — да се забърка в любовен скандал, да си повика проститутка, да се срещне с грешните хора, — и когато Морели стане президент, Еклънд смяташе да влезе в Овалния кабинет, да плесне снимките на новото бюро на Морели и да каже: „Хайде да си поиграем.“
Сценарий номер две: Еклънд всъщност е помагал на Пол Морели през цялата му кариера и публичното отношение на Морели спрямо ЦРУ е просто параван. В този случай, когато стане президент, той ще остави ЦРУ да си прави каквото му се прииска, а в замяна Чарли Еклънд ще продължи да решава всички проблеми на президента Морели, които не могат да се решат по конвенционален начин. В сценарий номер две може би ЦРУ е следило Лидия Морели, защото съпругът й се е страхувал, че тя може да разкаже на медиите всички онези неща, които знае за него. И в двата сценария Сътъл и Ван Хорн са работели за Еклънд, от което следваше, че както Марв Питърсън, така и Чарли Еклънд бяха излъгали Ема.
— Но защо им е било да убиват тези двамата? — попита Демарко.
— Работата е дебела, Джо, ЦРУ шпионира сенатор или под давление на сенатор. Еклънд може да ги е убил, защото сме ги идентифицирали и се е уплашил да не проговорят.
Демарко се замисли, опитвайки се да смели всичко, което беше чул току-що.
— Лидия беше убедена, че човекът, който помага на съпруга й, не е от ЦРУ. Познава го лично.
Ема сви рамене.
— Не мисля, че умни хора като Пол Морели и Чарли Еклънд биха се затруднили да заблудят Лидия.
— Може би — съгласи се Демарко, — но според мен има и трети сценарий. Възможно е Сътъл и Ван Хорн да са работили за някой друг, не за Еклънд, а Еклънд да е наблюдавал Морели поради причините, които ти посочи — надявайки се, че Морели ще направи гаф, от който ЦРУ по-късно може да се възползва.
— Прав си — кимна Ема. — И това е възможно. Но тогава защо Сътъл и Ван Хорн са мъртви?
— Защото, след като ти ги идентифицира, шефът им, който и да е той, е решил, че става уязвим.
— Но ако шефът им не е Еклънд, откъде ще знае това? Единствените, които знаят, че съм идентифицирала Ван Хорн и Сътъл, са Марв Питърсън и Чарли Еклънд от ЦРУ. И ти, разбира се.