Маркъс просто си седеше, втренчен в Демарко с хладен циничен поглед. Беше убеден, че Демарко има някаква изгода, щом продължава да упорства.
— Трябва да ми се доверите — каза Демарко. — Аз съм сигурно единственият бял мъж във Вашингтон, който не смята, че брат ви е хладнокръвен убиец. Но ако не говорите с мен, никой никога няма да разбере истината.
Маркъс продължи да се взира в Демарко още известно време, след което най-сетне отстъпи:
— Добре. Мисля си, че ме пързаляш, но все пак ще ти кажа.
Отпи от питието, пое си дълбоко въздух през носа и започна да говори.
— Исая никога не е направил нищо лошо, през целия си живот. Работеше тая тъпанарска работа, но ходеше и на училище. Не напусна като мен, а и си получаваше проклетите шестици. Ако си мислиш, че лъжа, питай в училището. Догодина щеше да ходи в колеж, разправяше, че ще става инженер. И щеше да го направи.
Маркъс поклати глава и добави:
— Тая история убива майка ми.
Сълзи започнаха да премрежват гневния поглед на Маркъс, но той бързо извърна глава и запали цигара, за да спечели време да си възвърне хладнокръвието. Демарко си помисли, че Маркъс Пери сигурно не е плакал, откакто е бил пеленаче.
— Ами присъдата за въоръжен грабеж? — попита Демарко.
— Шибани глупости. Аз обрах оня магазин. С Исая един ден се прибираме от училище — той само на четиринайсет, аз на шестнайсет и здраво напушен — и влизаме в тая проклета бакалия. Исая се зазяпва в някакви комикси или нещо си там, а аз отивам при оня дъртак зад щанда и вадя патлака. На излизане викам на Исая, хайде. Той дори не разбра, че съм обрал магазина. Същото казах и на ченгетата, когато ни арестуваха, но те не ми повярваха. Те си знаят, имаш ли две чернилки в магазин, и двамата са бандити.
Демарко се изненада, че Маркъс е само с две години по-голям от брат си. Но беше надраснал годините си, изобщо не можеше да се нарече хлапе.
— Исая имал ли е някакви други неприятности със закона?
— Абе ти глух ли си? Казах ти, беше добро хлапе. Никога нищо лошо не е направил.
Опитвайки се да запази неутрален тон, Демарко продължи:
— Господин Пери, според полицията брат ви се е опитал да открадне някакъв калкулатор от офиса на сенатора и сенаторът го хванал. Полицията смята, че брат ви се е опитал да убие сенатора, за да не допусне да докладва за опита за кражба.
— Това са шибани глупости! — извика Маркъс.
Клиентите на бара се извърнаха към масата им.
— Тоя проблеми ли ти създава, човече? — попита барманът.
Маркъс поклати глава.
— Исая нищо не би откраднал, особено някакъв си калкулатор. Той си имаше калкулатор. Със сто копчета по него, дето прави графики и какво ли не. За какво му е да краде от офиса на онзи?
Същия въпрос беше задал и Демарко на Дръмънд.
— Полицията смята, че е искал да го заложи — каза Демарко.
Маркъс без малко да се изплюе на пода, но после осъзна къде се намира.
— И колко пари според тебе ще вземеш, като заложиш шибан калкулатор? Казвам ти, това всичкото са пълни глупости.
— Може би е така, но как ще обясните какво е правил брат ви в къщата на сенатора посред нощ?
Маркъс се поколеба. Каквото и да се канеше да каже, Демарко усети неохотата му. Трябваше да го накара да говори.
— Господин Пери, искате ли брат ви да си отиде в гроба и хората да си мислят, че е бил крадец и убиец? Така че моля ви. Говорете с мен. Кажете ми защо е бил в къщата на сенатора.
За да си даде време да помисли, Маркъс отпи още веднъж от питието и се смръщи, когато течността опари гърлото му. Най-накрая погледна Демарко право в очите и каза тихо:
— Отиде да му продаде пистолет.
— Какво!
Маркъс избухна.
— Майната ти, шибаняк! Знаех си, че няма да ми повярваш!
Маркъс стана от стола.
— Почакайте — спря го Демарко. — Не съм казал, че не ви вярвам. Просто се шокирах, това е. Седнете. Обяснете ми.
Все още наежен, Маркъс бавно седна и продължи.
— Една вечер Исая чистел офиса и някакъв тип — не сенаторът, някакъв друг — го пита дали може да му намери патлак.
Демарко го прекъсна, за да уточни кога се е случило това. Маркъс отвърна, че станало три дни, преди да умре брат му, тоест докато Лидия Морели все още е била в „Отец Мартин“. Когато Демарко го попита дали знае името на мъжа, който е говорил с брат му, Маркъс каза, че не го знаел, но Исая го бил нарекъл „къдрав дребен бял тип“.