Ейб Бъроус.
Според Маркъс Бъроус обяснил на Исая, че заради позицията, която шефът му заел по отношение контрола върху оръжията, не можел ей така да влезе в някой магазин и да си купи пистолет. Медиите можели да надушат. Но искал да има пистолет, ако някой го нападне в дома му, и решил, че Исая може да му помогне.
— Отначало онзи тип се държал като пич, бъзикал се, будалкал се, Исая обаче му казал, че не може да му помогне, и онзи се озлобил. Направо го заплашил, че ако нещо изчезне от офиса, всички щели да си помислят, че е Исая, негърът чистач — нали имал досие и така нататък.
— Знаел е, че брат ти има досие?
— Да. Мислех, че досиетата на малолетните са запечатани, ама тоя тип работи за сенатор. Сигурно може да разбере всичко, дето иска. Както и да е, дребният говнар притиснал Исая. Здраво го притиснал. Казал му, че ако не му намери пистолет, щял да загуби честта да бърше пода на всичките тия бели мъже.
Маркъс изгледа кръвнишки Демарко, като че ли той бе измислил расизма.
— Брат ми обаче не искаше да си губи работата и дойде при мене за помощ, пита ме дали мога да му намеря пистолета. Трябвало да бъде 22- или 25-калибров, не по-голям. Онзи държал на това. Патлакът, дето му намерих, беше много скапан, ама реших, че който и да иска такъв смотаняшки пистолет, няма да забележи разликата.
— Но защо е отишъл в къщата на сенатор Морели?
— Не е знаел, че е неговата къща. Оня тип му казал да отиде там. Дал му адреса, поръчал да занесе пистолета след полунощ и да е сам. Аз изобщо не стоплих. Просто реших, че онзи не иска съседите му да виждат Исая.
Маркъс тръгна да казва нещо друго, но се спря. Тъжно поклати глава, запали нова цигара и въздъхна.
— Това е всичко. На следващата сутрин полицията казва на майка, че Исая са го убили, но аз знам, че са го вкарали в капан. Той не е убил онази бяла жена и не е стрелял по сенатора.
— Казахте ли на полицията, че брат ви е доставял пистолет в къщата на сенатора?
Маркъс дрезгаво се изсмя.
— Да, бе. Шибаните ченгета няма да ми повярват, каквото и да им кажа.
Демарко замълча, обмисляйки следващите си думи. Не искаше да нарича Маркъс лъжец, но имаше известни съмнения относно историята с пистолета.
— И ти не ми вярваш — заключи Маркъс, сякаш беше прочел мислите му.
Преди Демарко да успее да отвори уста, Маркъс изръмжа:
— Майната ти, италианско лайно такова. Разкарай се от тука. Хайде.
— Вижте, господин Пери…
— Казах, разкарай се!
32
Шарън оправяше багажа и си тананикаше, щастлива като някоя проклета чучулига. Само ако знаеше истината, помисли си Гарет Дарси.
Чарли Еклънд го беше уведомил, че иска да си вземе кратка ваканция. Един вид малка премия, каза хитрото копеле. Дори му даде пет бона допълнително, за да могат с госпожата да си изкарат като хората.
Всичко това бяха глупости. Чарли просто го баламосваше. Пращаше го далеч от Вашингтон, където да не могат да го намерят лесно.
След като Гълъбицата отиде в онази болница за пияндета в Мериленд, Еклънд започна да разкарва него и Тоби и Фил, накъдето му скимне. Един ден трябваше да следи Големия гълъб, на следващия — Демарко, а понякога и онази кучка Ема. Е това вече беше майтап. Която и да беше тази Ема, биваше си я. Нямаше начин да не е професионалист. Всеки път, когато трябваше да я следи, тя му се изплъзваше за около десет минути. Щеше да го е срам, ако не знаеше, че се изплъзва и на Тоби и Фил, а Еклънд, мамка му, дори се изсмя, като му каза, че я е изпуснал.
Но това, което беше видял онази вечер — и което беше чул, — ето това вече бяха неща, които никак не му се искаше да вижда и чува. Защо точно той трябваше да е там онази вечер? Защо не се падна на Тоби или на Фил? Еклънд — това лъжливо дребно лайно — и преди беше карал хора да изчезват, а да накара един пенсиониран агент като Гарет Дарси да се изпари, човек без официален статус… е, това никак нямаше да се опъне на добрия стар Чарли. И най-смешното беше, че когато му дойде времето, сигурно точно Фил или Тоби щяха да са тези, които ще го очистят.
Фил беше сложил бръмбарите. Докато Гълъбицата си беше вкъщи, Еклънд не искаше да поема риска да ги хванат как ги инсталират. Но след като отиде да се лекува и след като Големия гълъб почти не се прибираше, той прати Фил да ги монтира. Сложи в кабинета на Големия гълъб, във всекидневната, в кухнята и в голямата спалня и ги свърза с едно записващо устройство, което се задейства от глас, скрито зад електромера отвън. Беше работа на Дарси да взема старите касетки всяка вечер и да слага нови.