За пръв път Маркъс погледна Демарко право в очите.
— Мислиш си, че не ми пука за сина ми, нали? Мислиш си, че той е просто някакво бебе с майка, дето се е чукала за пари, друсала се е и накрая пукнала, а баща му е наркодилър. Нали така?
Точно това си мислеше Демарко, но не каза нищо.
— Ама грешиш. Ожених се за майката на детето. И не се друсаше, и не беше курва. Не е взела свръхдоза и не е умряла от СПИН или някакви такива лайна. Имаше рак, онзи лимфния. Обичам сина си.
— Радвам се да го чуя, господин Пери. Но аз дойдох да поговорим за брат ви.
— Казах ти всичко, което знам.
— Не, не всичко — кротко отрече Демарко.
Очите на Маркъс злокобно се присвиха и спомняйки си предупреждението на младата жена, на Демарко му се прииска да беше измислил по-дипломатичен начин да нарече Маркъс лъжец. И трезвен беше достатъчно опасен, а когато беше пиян и разкъсван от скръб, всяко противоречие можеше да е фатално.
— Брат ви имаше ли кола?
Маркъс се замисли, лицето му придоби подозрително изражение. Знаейки, че Демарко може да провери, той в крайна сметка отговори:
— Не. Що питаш?
— Мисля, че знаете защо. Закарали сте брат си до къщата на сенатора в нощта, когато са го убили. Нали? Когато ми обяснихте за доставката на пистолета в полунощ, казахте: „Аз изобщо не стоплих“. Закарали сте го, нали? — повтори Демарко.
Маркъс се размърда в стола си и се поизправи, стана още по-огромен пред очите на Демарко.
— Мъчиш се да ме изкараш съучастник, а?
— Не, не мисля, че сте съучастник. Мисля, че сте свидетел.
Маркъс несъзнателно кимна безмълвно.
— Кажете ми какво стана. Моля ви.
Маркъс продължаваше да мълчи.
— Господин Пери…
— Да, закарах го. Седях в колата, докато той отиде до къщата. Каза, че след минутка се връща. Както и да е, той влиза в къщата — не видях кой му отвори — и след около пет минути чувам два изстрела. След още две минути чувам трети изстрел. Не знаех какво да правя. Беше ясно, че нещо не е наред, но не исках да нахлувам в къщата, не и в тоя бял квартал. И така си останах в колата, и се молех той да излезе, но вместо него се появи онзи, белият. Нисък трътлест тип с къдрава коса. Щях да изляза от колата и да го хвана тоя малък шибаняк — да го питам какво е станало с брат ми, — но тогава запищяха сирени от другия край на квартала и аз се чупих.
Демарко вече разбираше, че не само мъката разкъсваше Маркъс, а и гузната съвест. Чувстваше се лично отговорен за случилото се с малкия му брат и поставяше собствения си кураж под въпрос, задето не бе направил нищо, след като бе чул изстрелите.
— И сега какво? — попита предизвикателно Маркъс. — Ще идеш при ченгетата да им кажеш, че съм помогнал на брат ми да застреля онази госпожа? Нищо не можеш да докажеш.
— Аз нищо няма да направя, господин Пери. Но вие трябва да направите нещо. Трябва да кажете на полицията какво наистина се е случило.
Маркъс бавно поклати глава. Понечи да заговори, когато очите му рязко се съсредоточиха в нещо зад Демарко. Демарко се обърна и видя младата жена с червената рокля да танцува с някакъв мъж. Всяко нейно движение беше прелъстително. С такова тяло нямаше и как другояче; би изглеждала прелъстителна и докато чисти риба.
Демарко се обърна с лице към Маркъс и видя, че той все още гледа жената и партньора й на дансинга. На лицето му имаше малка злобна усмивчица.
— Трябва да говорите с полицията — повтори Демарко.
— Какво си мислиш, че ще стане, ако отида при ченгетата? — попита Маркъс, докато все още гледаше жената. После се обърна към Демарко. — Е, нека аз да ти кажа. Ще рекат, че съм бил там да помагам на Исая, че съм му бил шофьор, ама като шофьор, дето ще го измъкне. Никога, ама никога няма да повярват, че е доставял пистолет на оня мъж.
Демарко за кратко поспори с него, но после осъзна, че Маркъс е прав. С неговото досие никой нямаше да му повярва, че не е замесен в убийството.
— Не, няма да говоря с полицията — каза тихо Маркъс, — но ще оправя нещата. Да, ще оправя нещата.
Не говореше на Демарко, а даваше обещание пред себе си.
— Не бъдете глупав — каза Демарко. — Пол Морели е сенатор на Съединените щати, не някой квартален наркопласьор. Ако искате да направите нещо, отидете в полицията.
Маркъс се изправи и бавно достигна височината си от метър и деветдесет и пет. Демарко се изправи срещу него.