Выбрать главу

Тогава дошла сложната част. Сенаторът се разполага на мястото, където уж е бил, когато Исая го е прострелял. Той дава пистолета на Бъроус и му помага да постави дулото на точното място на рамото му, където е било простреляно и момчето от спешното отделение. Демарко можеше да си представи как Бъроус се колебае да натисне спусъка, докато Морели не му крясва да действа. Можеше да си представи как куршумът се врязва в рамото на Морели и как Морели превъзмогва болката благодарение на невероятната си воля.

След като Морели е прострелян, Бъроус изчаква, за да се увери, че шефът му няма да припадне, набира 911 и наблюдава как Морели казва на полицията да побърза да дойде в дома му и че жена му е била убита. След като обаждането е минало успешно, Бъроус светкавично изчезва от къщата, но сигурно се спира някъде наблизо, за да може да се обади отново, ако линейката не дойде скоро.

Да, Пол Морели беше убил жена си. Демарко ясно си представяше как се е случило всичко — и без съмнение друг нямаше да си го представи така.

Оставаше само едно нещо, което Демарко не можеше да си обясни: ако Морели имаше влиятелен съюзник, който и преди е извършвал престъпления заради него, защо не беше използвал същия човек, за да убие Лидия?

41

Махоуни притежаваше десетметрова лодка, която държеше в един яхтклуб близо до Анаполис. Съпругата му Мери Пат беше отличен моряк, също както и една от дъщерите му. Докато Демарко все още беше женен, Мери Пат беше поканила него и жена му на плаване един ден, когато вятърът беснееше с двайсет възела, и Мери Пат толкова наклони лодката на една страна, че перилата докоснаха водата. Изкара му ума, но жена му, каквато си беше празноглава, сметна, че е било страхотно.

Махоуни никога не се качваше в лодката с жена си. Твърдеше, че му ставало лошо в момента, в който напусне пристанището, но Демарко подозираше, че е ужасен от безразсъдното плаване на Мери Пат. Махоуни ползваше лодката само когато искаше да размишлява. Не я изкарваше от пристанището, само си седеше на палубата, пушеше пури, пиеше и мислеше. Сега той и Демарко се бяха разположили един до друг на шезлонгите и пиеха ямайски ром. Над главите им светеше пълната луна, а по водата танцуваха малки бели вълнички.

— Убил я е — каза Демарко.

Председателят затвори очи и устните му се раздвижиха в тиха ругатня.

— Как се е случило? — попита той.

Демарко му разказа. Когато свърши, Махоуни попита:

— Сигурен ли си?

Дали е сигурен? Беше сигурен, че О Джей е убил Никол; беше сигурен, че Лий Харви Осуалд не е действал сам — и беше точно толкова сигурен, че Пол Морели е убил жена си. Не можеше да го докаже, но беше сигурен.

— Да — каза той.

— А имаш ли доказателства?

— Не.

— И какво ще правиш?

— На този етап не мисля, че мога да направя каквото и да било. Но вие можете.

— Например? — попита Махоуни, като присви подозрително очи.

— Да говорите с позицията. И аз ще се срещна с тях, след като вие разговаряте, ще им кажа всичко, което знам, но ако отида сам, ще ме изхвърлят.

Със сигурност обаче нямаше да изхвърлят Джон Фицпатрик Махоуни. О, не. Ще подновят разследването и ще намерят реални доказателства, които да свържат Морели с престъплението. Ще накарат Маркъс Пери да признае, че е видял Бъроус да излиза от къщата. Ще пребият Ейб Бъроус с гумен маркуч и ще го накарат да проговори. Но не преди Махоуни да даде един голям тласък.

Председателят веднага отговори. Мозъкът в огромната му красива глава можеше да изчислява изгодни за него стратегии по-бързо, от който и да е компютър. Не му отне и една наносекунда да отхвърли предложението на Демарко.

— В никакъв случай — отсече той. — Ако отида в полицията и им кажа, че смятам Морели за убиец, а те не могат да го докажат, ще ми съдерат задника. Можеш ли да си представиш заглавията по вестниците? Председател на Камарата на представителите обвинява кандидат-президент в убийство. В никакъв случай няма да го направя, по дяволите, не и с това, с което разполагаш. Не, отиди сам при ченгетата.

— Нищо няма да се получи! — възрази Демарко.

— Ами направи така, че да се получи, мамка му!

Демарко поклати глава.

— Знаете, че ако отида в полицията, има голяма вероятност това да стигне до Морели. Ще ме подкрепите ли, ако Морели ме погне?