— Исая Пери не е имал мотив да убива когото и да било, Дръмънд. Не се е опитвал нищо да открадне, по дяволите.
Дръмънд невъзмутимо продължи:
— Вие отивате при Маркъс Пери, наркодилър и убиец, и той ви убеждава, че малкото му братче е било в къщата на Морели онази нощ, за да му достави пистолет. Да му продаде пистолет, за бога! И според добрия гражданин Маркъс брат му го е направил, защото злият стар Ейб Бъроус, който прилича на тестено човече, го заплашил, че иначе ще си загуби работата.
— Той е бил просто едно осемнайсетгодишно хлапе, Дръмънд! Бъроус го е манипулирал.
Дръмънд продължи, все едно Демарко не бе издал и звук.
— И така, когато Исая Пери стига до къщата на сенатора, вие смятате, че сенаторът го убива с пистолета, който онзи ужким му продава, застрелва жена си в главата и после спокойно си сяда и дава на Бъроус да му пробие дупка в ръката. А, за малко да забравя. Бъроус нарочно е поръчал на Пери да донесе малокалибрен пистолет; и точно по време на посещението си в болницата при болните дечица Морели научава за пет минути достатъчно по анатомия и за огнестрелните рани, за да не си откъсне ръката. Пропуснах ли нещо?
— Да. Маркъс Пери е видял Бъроус да излиза от къщата.
— Маркъс е трябвало да измъкне брат си, идиот такъв! И защо му е Бъроус на сенатора, за да има свидетел, който да го изнудва до края на живота му?
— Не, защото Морели е искал някой да му помогне за Исая и защото го е било страх, че може да припадне, след като го прострелят, и е искал някой да е там да се обади за линейка, за да не му изтече кръвта.
— Кажете ми нещо, Демарко, тъй като историята си е ваша: Защо му е било на сенатора да се прострелва?
— Защото е знаел, че ако бъде прострелян по време на така наречения взлом, никой няма да го заподозре в убийството на жена му. И вие определено не сте се усъмнили. А той ще стане истински американски герой — не само че е застрелял един от лошите, а е бил и ранен. Когато президентският пост е заложен на карта, Дръмънд, хората са склонни да поемат големи рискове.
— Вие сте шибан побърканяк — изрече Дръмънд с равен глас — просто констатираше факт.
— Маркъс Пери ми описа Бъроус. Откъде ще знае как изглежда?
Дръмънд замълча за момент, усмихна се и после каза:
— Видял го е по телевизията, когато Морели излезе от болницата.
Копелето имаше отговор за всичко.
— Тогава как Исая Пери е успял да влезе в къщата на сенатора? — продължи да настоява Демарко. — Знам, че къщата има аларма.
— Сенаторът казва, че са пускали алармата само когато излизат. Хлапето е счупило стъклото на задната врата и е влязло оттам.
— Или Бъроус го е счупил на излизане от къщата.
— Глупости.
— По дяволите, вие изобщо някакво разследване правили ли сте? Проверихте ли ръцете на Исая за следи от барут, за да установите дали наистина е стрелял? Анализирахте ли пръските кръв, за да разберете дали съвпадат с историята на сенатора?
Дръмънд се изсмя.
— Следи от барут! Пръски кръв! Да не следите сериалите „От местопрестъплението“ по телевизията, Демарко? Да не се мислите за Грис Гасъм, или както му е шибаното име?
Самата истина — единственото, което Демарко знаеше за следите от барут, действително беше от телевизията. Невежеството му обаче не го спря и той неволно повиши глас.
— Може би ако гледахте телевизия, щяхте да имате някаква представа как се разследва убийство.
Дръмънд се изправи. Насочи в Демарко дебелия си показалец и изкрещя:
— Вие сте напълно побъркан! Проклетата ви теория за убийство не е нищо повече от догадка, базирана на бръщолевенето на една алкохоличка и един изпаднал престъпник, който на всичкото отгоре е роднина на застреляното хлапе!
На свой ред Демарко се изправи, събаряйки стола, на който седеше, и кресна:
— На нито един от вас ли, идиоти такива, не му се стори странно, че този отличник в училище, който никога през живота си не се е забърквал в нищо, се е опитал да убие сенатор на Съединените американски щати?
И двамата стояха и се гледаха на кръв. Беше настъпил онзи момент, до който всички мъже достигат, когато не могат да се разберат — започват да крещят с пълна сила и едва не тръгват да се бият с голи юмруци. За Демарко налице бе поредното доказателство защо само жени трябва да са държавни глави.
След малко Дръмънд затвори очи и дълбоко си пое въздух. Усилието, което положи да възвърне самообладанието си, беше повече от осезателно. След това отново отвори очи и каза с неутрален бюрократичен глас: