— Значи най-сетне ще направиш каквото Лидия искаше от теб още от началото — сега, когато е мъртва.
Това го жегна.
— Така излиза — призна Демарко.
Ема поклати глава. Демарко виждаше, че и тя е точно толкова разстроена и депресирана, колкото беше и той, и че се чувства точно толкова безпомощна.
— А какво ще правим с Еклънд? — попита Демарко и Ема му разказа за най-скорошната си среща с него.
— Докато тичах тази сутрин, се замислих, че Чарли Еклънд е най-малкият ни проблем. Да, знае нещо, с което може да изнудва Морели, и когато Морели стане президент, ще го използва, за да стане директор на разузнаването. Но след това, предполагам, няма да се задържи дълго.
— Заради възрастта си?
— Не. Защото Пол Морели си има приятелче, което му помага да убива хора, хора като Тери Финли. Още първия път, когато Чарли заплаши Морели, има опасност да свърши в ковчег.
— Хм — изсумтя Демарко. — Не бях се замислял за това.
В този момент Кристин се появи с колата, подсвирна приятелски с клаксона и Ема стана.
— Ей! Къде тръгна? — викна Демарко. — Трябва да измислим какво ще правим.
— Ти трябва да измислиш какво ще правиш — каза тя. — Аз лично отивам да се изкъпя, а после с Кристин ще ходим на коледен пазар.
Коледен пазар? Кой, по дяволите, ходи на коледен пазар през септември? На коледен пазар се ходи на двайсет и четвърти декември.
Ема се спря и огледа косачката на Джордж още веднъж, преди да си тръгне.
47
— Ема ти е ядосана — каза Нийл.
— Да, знам — отговори Демарко. — Намери ли нещо в Ню Джърси?
Макар да му се струваше безнадеждно — а и защото не можеше да измисли нищо друго, — Демарко отново беше поел разследването на Тери Финли, за да види дали ще открие нещо, което би унищожило Морели. От Лидия беше научил, че последния път, когато говорила с Тери, той бил надушил някаква следа в Ню Джърси, но не й беше казал каква. И така, Демарко беше пратил Нийл по тази тънка нишка, за да види дали той няма да успее да изрови нещо.
— Да, намерих — каза Нийл. — И никак не беше лесно.
Демарко си замълча; не беше в настроение да ласкае егото на Нийл.
— Спомняш ли си Дейвид Риймс, който твърди, че са го упоили, преди да го хванат в леглото с онова момче?
— Да.
— Е, мъжът, подписал резултатите от теста, според който господин Риймс бил чист, е Робърт Болт. Господин Болт всъщност е доктор Болт, съдебен лекар и експерт криминалист, когото са ползвали от полицейското управление на Ню Йорк. Три години след като Риймс бил затворен, Болт си купил вила в град Ег Харбър, Ню Джърси. Избрал точно Ег Харбър, защото е на един хвърлей разстояние от Атлантик Сити, а докторчето си пада по хазарта. Лош комарджия е, ако съдим по последния му кредитен отчет. Както и да е, купил си е вилата на невероятно ниска цена.
— Значи смяташ, че Морели — или който му помага — е платил на Болт с вила в Ню Джърси.
Нийл сви рамене.
— Не съм сигурен, но е единствената връзка, която успях да намеря, между списъка на Тери Финли и прекрасния Ню Джърси, а единствената причина изобщо да я открия е, че се сетих да разровя около смъртта на Бенджамин Дал.
— Какви ги говориш? — попита Демарко.
Бенджамин Дал беше нюйоркчанинът, отказал да продаде парче земя, което тогавашният кмет Пол Морели искал за някакъв градски проект. Лидия беше казала на Демарко, че Дал бил умрял, като паднал по стълбите, но Демарко не разбираше каква е връзката между Дал и доктор Болт.
— В доклада от аутопсията на господин Дал — продължи Нийл — асистент на доктор Болт е отбелязал няколко детайла във връзка със смъртта, които не съответствали на падане по стълбите. Нашето докторче обаче написало друга бележка, обясняваща защо асистентът му е допуснал грешка, и официално обявил смъртта на Дал за нещастен случай.
— Какви са били тези несъответствия?
— Няма значение — махна с ръка Нийл. — Въпросът е, че в качеството си на съдебен лекар Болт очевидно на два пъти е помогнал на Пол Морели.
— А защо никой не е открил това по-рано? — попита Демарко. — При толкова разследвания на миналото на Морели, проведени от републиканци и журналисти, защо никой — освен теб и Финли — не е забелязал връзката с Болт? И не ми казвай, че не са толкова умни, колкото си ти, Нийл.
— Първо — спокойно заяви Нийл, — Болт си е купил къщата три години след случая с Риймс. Това е един дълъг период от време между инцидента и наградата, което прави наградата по-малко очевидна, следователно много по-трудно забележима. Второ, ако думата „Ег“ не беше на онази салфетка на Финли и ако Лидия не ти беше казала, че Финли се е интересувал от някого в Ню Джърси, никога нямаше да видя връзката. И трето, в случая на Бенджамин Дал никой, освен Лидия Морели — която е казала както на теб, така и на Тери Финли — не е знаел, че Пол Морели е свързан със смъртта на Дал.