— Корнелиъс Спраги. — Пендъргаст седеше във фотьойла си, приведен напред, със скръстени ръце. — И ако тези планове за изсичането на парка са се приведели в действие, нямало ли е да засегнат жителите на Вилата?
Рен кимна.
— Селището е стояло точно на пътеката. Несъмнено е щяло е да бъде разрушено.
Д’Агоста премести очи от Пендъргаст към Рен и после обратно.
— Да не би да казвате, че от Вилата са убили онези хора, за да обезкуражат семейството да осъществи по-нататъшните си планове за промяна на ландшафта?
— Или са ги убили, или са уредили да бъдат убити. Полицията така и не установила връзка. Но посланието очевидно било схванато. Защото планът за озеленяването на парка е бил изоставен.
— Нещо друго?
Рен прелисти страниците.
— В статиите се говори за „дяволски култ“ във Вилата. Членовете били безбрачни и поддържали броя си като вербували нови, обикновено бездомни и нещастни хора.
— Все по-интересно и по-интересно — промърмори Пендъргаст. Той се обърна към Д’Агоста. — Лишен от разум призрак… Не особено различен от онзи, който те е нападнал, а, Винсънт?
Д’Агоста се намръщи.
Елегантните бели ръце се разтвориха, след което отново се скръстиха, когато Пендъргаст потъна в дълбок размисъл. Някъде от дълбините на огромното имение долетя старомодното звънене на телефон.
Пендъргаст се надигна.
— Ще е полезно да се докопаме до останките на някоя от тези жертви.
Д’Агоста изсумтя.
— Гормли и Спраги по всяка вероятност са погребани в семейни парцели. Никога няма да получиш разрешение.
— Ах. Но четвъртата жертва, пазачът на семейство Строс — предполагаемото самоубийство — сигурно ще се съгласи да разкрие по-лесно своите тайни. В такъв случай ще извадим късмет. Тъй като от всички трупове, неговият най-много ни интересува.
— И защо да е така?
Пендъргаст се усмихна слабо.
— Защо ли, скъпи ми Винсънт? Ти защо мислиш?
Д’Агоста се намръщи. Беше раздразнен.
— По дяволите, Пендъргаст, главата ме боли. Не съм в настроение да си играя на Шерлок Холмс!
Изражение на обида премина за миг по лицето на агента.
— Много добре — каза той след малко. — Очебийно е. За разлика от останалите, това тяло не е било обезглавено. Било е покрито с кръв, дрехите са били разкъсани. Възможно е да е било самоубийство. И е последното намерено тяло. След като го открили, убийствата секнали. Подчертавам, че е изчезнал няколко месеца, преди да започнат убийствата — къде е бил дотогава? Живял е във Вилата, може би. — Той седна отново във фотьойла.
Д’Агоста опипа предпазливо цицината отзад на главата си.
— Какво искаш да кажеш?
— Пазачът не е бил жертва — той е бил извършителят.
Въпреки всичко Д’Агоста не можа да не изпита тръпка на възбуда.
— Продължавай.
— В големи имения като това, за което говорим, е било честа практика слугите и работниците да имат свой собствен семеен парцел, където починалите били погребвани. Ако съществува такъв парцел до лятната къща на Строс, може да намерим вътре останките на пазача.
— Но ти разчиташ само на казаното във вестниците. Не съществува връзка. Никой няма да даде разрешение за ексхумация на базата на такова неубедително доказателство.
— Можем да го направим независимо.
— Моля те, не ми казвай, че се каниш да го изровиш през нощта.
Леко утвърдително кимане с глава.
— Исусе, никога ли не правиш нещо по правилата?
— Боя се, че да, не се случва често. Лош навик, с който — установявам — ми е трудно да скъсам.
Проктър се появи на прага.
— Сър? — Гласът му прозвуча преднамерено неутрално. — Обади ми се един от моите познати от града. Имало развитие.
— Сподели с нас, ако обичаш.
— Имало убийство в прес клуб „Готам“; убита е репортерка на име Кейтлин Кид. Извършителят е изчезнал, но много свидетели се кълнат, че убиецът е бил Уилям Смитбак.
— Смитбак! — Пендъргаст скочи рязко.
Проктър кимна.
— Кога?
— Преди деветдесет минути. В добавка, тялото на Смитбак е изчезнало от моргата. Съпругата му отишла да го търси там и направила сцена, когато не го намерила. Както изглежда, на негово място е оставена вуду кукла. — Проктър направи пауза, едрите му ръце бяха скръстени пред гърдите.
Д’Агоста бе обхванат от ужас. Всичко това се беше случило там — а той беше без пейджър и без клетъчен телефон.
— Разбирам — промърмори Пендъргаст. Лицето му внезапно пребледня като на мъртвец. — Какъв отвратителен обрат на събитията. — Той добави почти шепнешком, без да адресира думите си към някого: — Може би настъпи времето да се потърси помощта на мосю Бертен.