10
Ребека караше по Пето авеню, когато тупането и дрънченето по шасито на колата започнаха отново. Този път бяха по-силни, така че събудиха и децата. И вече не бяха само точно под тях; сега се чуваха от предната част на колата, под капака на двигателя.
Дейви се надигна от задната седалка и се хвана за предната, а Пени застана почти изправен, отърси съня от очите си и попита:
— Хей, какъв е този шум?
— Предполагам, че има някаква повреда в мотора — отвърна Ребека, макар че колата вървеше нормално.
— Духовете са — изстена Дейви с глас, изпълнен с ужас и отчаяние.
— Не може да са те — отсече Ребека.
— Под капака на двигателя са — забеляза Пени.
— Не — настояваше Ребека. — Изобщо не сме спирали, откакто излязохме от гаража. Няма начин да са успели да влязат в колата. Невъзможно е.
— Може да са били тук още от гаража — допусна Пени.
— Не. Тогава биха ни нападнали още там.
— Освен ако — замисли се Пени, — освен ако са се страхували от татко.
— Да са се страхували, че той ще ги спре — добави Дейви.
— Както спря оня, който се хвърли върху тебе — обърна се Пени към брат си, — пред къщата на леля Фей.
— Да. Така че духовете може би са решили просто да се скрият в колата и да изчакат, докато останем сами.
— Докато татко го няма, за да ни пази.
Ребека знаеше, че имат право. Не искаше да го признае, но знаеше.
Чукането по шасито, тупкането и дрънченето под капака се усилиха, станаха почти неистови.
— Те трошат частите — подхвърли Пени.
— Ще спрат колата! — изстена Дейви.
— Ще влязат вътре — продължи Пени. — Ще се хвърлят върху ни и няма как да ги спрем.
— Стига! — извика Ребека. — Ще успеем да се измъкнем. Няма да им се оставим.
На таблото светна червена светлина. Пишеше МАСЛО. Колата бе престанала да бъде убежище. Беше станала капан.
— Няма да им се дадем. Кълна се, че няма — повтори Ребека, но го каза повече, за да убеди себе си, отколкото да успокои децата.
Изгледите им за оцеляване изведнъж започнаха да изглеждат мрачни като зимната нощ отвън.
Пред тях, на по-малко от една пресечка, през снега и бурята се виждаше катедралата „Сейнт Патрик“ — като голям кораб сред студеното нощно море. Беше масивна постройка и заемаше цял квартал.
Ребека се чудеше дали вуду-дяволите биха посмели да влязат в черква. Бяха ли като вампирите във всички романи и филми? Дали бягаха в ужас и болка просто от вида на разпятието?
Светна нова червена светлина. Моторът загряваше.
Въпреки двата сигнала за неизправности, тя натисна силно газта и колата полетя напред. Ребека зави към алеите пред входа на „Сейнт Патрик“.
Моторът се закашля.
Катедралата предлагаше малка надежда. А може би и напразна надежда. Но това бе единствената надежда, която имаха.
11
Ритуалът по пречистването изискваше цялостно потапяне в приготвена от хунгона вода.
Джак се разсъблече в банята на Хамптън. Беше повече от изненадан от новооткритата у себе си вяра в тези странни ритуали на вуду-то. Очакваше, че ще се чувства смешен в началото на церемонията, но не изпита нищо подобно, защото беше видял онези адски създания.
Ваната бе необичайно дълга и дълбока. Заемаше повече от половината баня. Хамптън каза, че я бил поставил специално за церемониални бани.
Като припяваше с тайнствен задъхан глас, прекалено нежен за човек с този размер, и рецитираше молитви и молби на диалект, който бе смесица от френски, английски и различни африкански племенни езици, Хамптън взе парче зелен сапун — според Джак марката му бе „Ирландска пролет“ — и начерта различни видове уеуе по цялата вътрешна страна на ваната. После я напълни с гореща вода. Във водата добави няколко вещества и предмети, които бе слязъл да вземе от магазина си — сушен розов цвят, три връзки магданоз, седем лозови листа, трийсет грама ечемичена отвара (в сиропа имаше бадеми, захар и цветове от портокал), стрити листа от орхидея, седем капки парфюм, седем разноцветни полирани камъчета, всяко от които бе взето от различни африкански водоизточници, три монети, двеста грама морска вода от териториалните води на Хаити, щипка барут, лъжичка сол, лимоново масло и още няколко неща.
Когато Хамптън му каза, че моментът е дошъл, Джак стъпи в приятно ухаещата вана. Водата беше почти непоносимо гореща, но той я изтърпя. Седна сред парата, избута монетите, камъчетата и останалите твърди предмети и се потопи, така че само главата му остана над водата.
Хамптън попя няколко секунди и му нареди: