Пени обаче се колебаеше — явно се надяваше, че Ребека някак ще заобиколи духовете и ще ги последва към сигурното място (ако в катедралата наистина е безопасно), но дори и с по-бавния си ход духовете бяха стигнали почти до горе. Ребека отново извика. А Пени още се колебаеше. Сега духовете, които все повече забавяха темпото си, бяха на предпоследното стъпало и само на метър-два от Пени и Дейви… вече стигнаха най-горе; Ребека крещеше неистово; накрая Пени бутна Дейви в катедралата. Тя последва брат си, но застана до самата врата, за миг я отвори и надникна вън. Духовете се движеха все по-бавно, но не спираха и се бяха насочили към вратата. Ребека се зачуди дали тези същества могат да влязат в черква, когато им държат вратата отворена, също както вампирите (според преданието) могат да влязат в къщата, ако са поканени или ако някой им държи вратата отворена. Навярно беше шантаво да се мисли, че правилата, които би трябвало да ръководят митичните вампири, биха могли да се отнасят и за тези много истински вуду-дяволи. Въпреки това, обзета от нова паника, Ребека извика отново на Пени и изтича по половината стълбище, защото си помисли, че момичето може би не я чува заради вятъра; изкрещя с всички сили:
— Не се тревожи за мене! Затвори вратата! Затвори вратата!
Накрая Пени я затвори, почти против волята си, тъкмо когато духовете достигнаха прага.
Нещото-гущер се хвърли върху вратата, рикошира от нея и се изправи на крака.
Нещото-котка яростно зави.
Двете същества задраскаха по вратата, но без голям ентусиазъм, сякаш знаеха, че за тях това е прекалено голям риск. За да се отвори вратата на катедрала — за да се отвори вратата на което и да е свято място — бе нужна по-голяма сила от тяхната.
Те се отвърнаха разочаровани от вратата. Погледнаха към Ребека. Огнените им очи изглеждаха по-ярки от очите на съществата, които бе видяла у Джеймисънови и във фоайето на тухлената сграда.
Тя слезе едно стъпало по-долу.
Духовете тръгнаха към нея.
Тя се спусна по всички останали стъпала и спря едва когато стигна тротоара.
Нещото-гущер и нещото-котка стояха на горния край на стълбището и я гледаха мрачно.
По Петото авеню се носеха течения от вятър и сняг; снегът сега бе така силен, че й се струваше, че ще се удави в него, както би се удавила в прииждащ порой.
Духовете слязоха едно стъпало.
Ребека се отдръпна, докато достигна ръба на снега покрай бордюра.
Духовете стъпиха на второто стъпало, на третото.
ОСМА ГЛАВА
1
Банята на пречистването трая само две минути. Джак се изсуши с три малки, меки и много хигроскопични кърпи, по чиито ъгли имаше избродирани странни руни; бяха изработени от материал, какъвто досега не бе виждал.
Когато се облече, последва Карвър Хамптън в хола и, по указанията на хунгона, застана в центъра на стаята, където светлината беше най-силна.
Хамптън изпълни дълга песен, като държеше асон над главата на Джак, после бавно го постави пред него, след това около него, по гръбначния му стълб и до главата още веднъж. Хамптън му бе обяснил, че асонът — тропаща кратунка, откъсната от лианите на специално дърво — е символ на професията на хунгона. Кратунката имаше удобна естествено оформена дръжка. След като се издълбаела, облият й край се изпълвал с осем камъчета в осем цвята — броят им отразявал схващането за безсмъртието и за вечния живот. Към камъчетата бил добавен змийски гръбнак, който бил символът за костите на древните предтечи, които сега можело да се извикат от света на духовете на помощ. Асонът също така бе опасан с ярко оцветени порцеланови мъниста. Мънистата, камъчетата и змийският гръбнак произвеждаха необикновен, но не неприятен звук.
Хамптън разтресе кратунката над главата на Джак, а после пред лицето му. Задържа я почти за минута пред сърцето му, докато пееше хипнотизиращо на някакъв отдавна отмрял африкански език. С нея очерта последователно фигури във въздуха над двете ръце на Джак и над двата му крака.
Джак постепенно започна да долавя множество приятни аромати. Първо усети мириса на лимони. После на хризантеми. Цветове от магнолия. Всеки аромат привличаше за секунди вниманието му, а после въздушното течение му поднасяше нов. Портокали. Рози. Канела. Уханията ставаха по-интензивни с всяка секунда. Смесваха се в някакво чудесно и хармонично единство. Ягоди. Шоколад. Хамптън не бе запалил тамян, не бе отварял шишенца с парфюм или есенция. Ароматите изглежда се пораждаха спонтанно — без източник и без причина. Черно орехче. Люляк.
Когато Хамптън привърши пеенето си и остави асона си, Джак попита: