Ребека бе съблякла пеньоара си и навличаше дънки и пуловер, Вече бе наполовина облечена.
— Не се тревожи — посъветва го тя. — Всичко ще е наред.
Ще отидем при тях преди Лавел.
Но Джак имаше ужасното чувство, че вече са закъснели.
ПЕТА ГЛАВА
1
Седнал отново в тъмната си спалня, където през прозорците проникваше само фосфорната светлина от снежната буря, Лавел напрегна ума си и достигна психичните реки на злото, които кръстосваха нощния град.
Магьосническата му сила в момента бе не само отслабнала; беше напълно изтощена. Извикването на полтъргайст и задържането му под контрол — каквото току-що бе направил за демонстрацията пред Джак Досън — е един от най-изтощителните обреди на черната магия.
За нещастие полтъргайстът не можеше да се използва, за да бъдат унищожавани враговете. Полтъргайстите са просто дяволити — в най лошия случай непослушни — духове, но не са зли. Ако бокорът, който е успял да ги овладее, се опита да ги използва, за да убие някого, те биха могли да се освободят от магията му и да насочат енергията си срещу него.
Все пак, когато се използват само за да покажат каква е силата на бокора, полтъргайстите дават внушителни резултати. Скептиците стават вярващи. Смелите омекват. След като са били свидетели на работата на полтъргайстите, вече вярващите във вуду-то и в свръхестественото се довеждат до състояние на смирени послушници, уплашват се и стават покорни слуги, готови да изпълнят всичко, което бокорът поиска от тях.
Люлеещият се стол на Лавел проскърца в тихата стая.
Той се усмихваше и усмихваше в тъмнината.
Енергията на злото се стичаше от нощното небе.
Лавел, получателят, скоро преливаше от сила.
Въздъхна, защото бе подновен.
Не след дълго забавлението започваше.
Клането.
2
Пени седеше на леглото си и слушаше.
Звукът отново долетя. Стъргане, съскане. Тихо тупване, слабо изщракване, ново тупване. Далечен шум от тракане и разместване.
Беше далече, но се приближаваше.
Запали нощната си лампа. Малкият кръг светлина беше топъл и добре дошъл.
Дейви продължаваше да спи необезпокоен от особените звуци. Тя реши засега да го остави да си спи. Можеше да го събуди бързо, щом се наложи, а само с един вик би довела леля Фей и чичо Кийт.
Дрезгавият вик прозвуча отново — слаб, макар не колкото преди.
Пени стана от леглото и отиде до тоалетката, която лежеше в сенките, отвъд кръга светлина на нощната лампа. В стената над тоалетката, на около трийсет сантиметра под тавана имаше отвор за отоплението и климатичната инсталация. Тя наведе глава и се вслуша в потайните далечни звуци; сега се убеди, че идваха през шахтите в стените.
Изкачи се на тоалетката, но отворът оставаше още на трийсет сантиметра над главата й. Взе възглавницата от леглото си и я сложи отгоре. После добави отгоре и двете дебели възглавници от столовете край прозореца. Почувства се много умна и досетлива. Стъпи пак горе, повдигна се на пръсти и успя да допре ухо до решетката, с която бе покрит отворът.
Беше си мислила, че духовете бяха из другите апартаменти или по стълбището, някъде надолу в сградата, и шахтите само пренасят шумовете им. Сега стресната осъзна, че по тях се носеха не само звуците на духовете, но и самите те. Ето как смятаха да влязат в спалнята — не през вратата или прозореца, не и през някой въображаем тунел зад килера. Бяха в шахтите за отоплението и се придвижваха из сградата — въртяха се и се обръщаха, промъкваха се и пълзяха, бързаха по хоризонталните тръби, катереха се с мъка по отвесните, но упорито идваха все по-близо и по-близо със същата увереност, с която се издигаше и топлият въздух от огромния котел долу.
Разтреперана, с тракащи зъби, обладана от страх, на който не искаше да се поддава, Пени опря лице до решетката и надникна през пролуките в шахтата. Мракът там бе дълбок, черен и плътен като в гроб.
3
Приведен над кормилото, Джак огледа снежната улица пред себе си.
Предното стъкло се заледяваше. Тънка, млечнобяла ледена коричка се бе образувала покрай изолацията и пълзеше навътре. Чистачките бяха обвити със сняг и прескачаха през ледените бучки.
— До края ли е пуснато това идиотско отопление? — попита той, макар че усещаше топлите вълни по лицето си.
Ребека се наведе и провери копчетата му:
— До края.
— Трябва да е станало по-студено след мръкване.
— Сигурно е минус дванайсет градуса. Но е по-студено, ако се отчете и леденият вятър.