— Да.
— Не е много ободряващ спомен, нали, капитане? Мислите ли, че още ни гледа? Мислите ли, че тя е Сянката? Спомнете си.
Да, Данглар си спомняше. Всичко бе започнало в дома на една възрастна жена, починала от естествена смърт — трябваше да проверят причината за кончината й, съвсем рутинна работа. Лекуващият й лекар и патологът Ромен, който тогава още не беше неразположен, приключиха за по-малко от четвърт час. Сърцето бе спряло, телевизорът още работеше. Два месеца по-късно Данглар и Ламар извършиха същата банална процедура у един деветдесет и една годишен старец, починал в креслото си с книга в ръка, носеща любопитното заглавие „Изкуството да бъдеш баба“. Адамсберг бе пристигнал, когато двамата лекари привършваха работата си.
— Инсулт — обяви тогава лекуващият лекар. — Никога не знаеш кога ще те сполети. Но сполети ли те, няма отърване. Някакви възражения, колега?
— Никакви — отвърна Ромен.
— В такъв случай да свършваме.
— Не — обади се Адамсберг.
Погледите се обърнаха към комисаря, който се бе облегнал на стената със скръстени ръце.
— Какъв е проблемът? — попита Ромен.
— Нищо ли не подушвате?
Адамсберг се отлепи от стената и се приближи до тялото. Помириса лицето, докосна редките коси на стареца. После обиколи двете малки стаи с вирнат нос.
— Във въздуха се носи, Ромен. Не се вторачвай в тялото, гледай на друго място.
— На кое място? — попита Ромен и повдигна очилата си към тавана.
— Ромен, старецът е бил убит.
Лекуващият лекар раздразнено прибра дебелата си черна писалка. Този дребен човек с неопределен поглед, който се мотаеше наоколо с ръце в джобовете на износения си панталон, с матова, сякаш загоряла на слънцето кожа, не му вдъхваше никакво доверие.
— Пациентът ми беше накрая на силите си, беше изхабен като стар кон. Сполети ли те инсултът, няма отърване.
— Обаче невинаги те сполетява без чужда помощ. Усещате ли, докторе? Не мирише на парфюм, нито на лекарства. Лайкучка, пипер, камфор, портокалов цвят.
— Диагнозата е поставена, а вие не сте лекар, доколкото знам.
— Разбира се, че не съм лекар, полицай съм.
— Така си и помислих. Ако не сте доволен, повикайте комисаря.
— Аз съм комисарят.
— Той е комисарят — потвърди Ромен.
— По дяволите — каза лекарят.
Като човек с опит Данглар бе забелязал как лекарят реагира на гласа и маниерите на Адамсберг, как постепенно се поддава на струящата от комисаря убеденост, как отстъпва, превива се като дърво на вятъра, както се бяха превивали толкова други железни мъже, стоманени жени, завладени от този лишен отблясък чар, който нямаше нито име, нито обяснение. Натрапчив феномен, в чисто присъствие Данглар изпитваше и задоволство, и яд, раздвоен между симпатията си към Адамсберг и съчувствието към самия себе си.
— Да — определи Данглар с навирен нос. — Това е едно много скъпо масло, което се продава в миниатюрни ампули и се предполага, че действа успокоително. По една капка на всяко слепоочие и една на тила и си като чисто нов. Керноркян си държи една ампула в службата.
— Прав сте, Данглар, точно това е. Затова познавам миризмата. И не мисля, докторе, че вашият пациент го е употребявал.
Лекарят бе хвърлил поглед на двете стаи, които говореха повече за немотия, отколкото за използване на луксозни мазила.
— Това нищо не значи — каза той.
— Защото не бяхте у жената, която почина преди два месеца. И там се носеше същата миризма. Спомнете си, Данглар, вие бяхте там.
— Не съм усетил.
— А вие, Ромен?
— Не, съжалявам.
— Същата миризма беше. Следователно същото лице е било и там, и тук малко преди смъртта им. Коя медицинска сестра се грижеше за него, докторе?
— Една много компетентна жена, която аз му препоръчах.
Лекарят смутено си бе потъркал рамото.
— Беше пенсионерка и работеше един вид на черно. Така много болни можеха да бъдат обслужвани всеки ден сравнително евтино. Когато си в нужда, нямаш друг избор, освен да заобиколиш закона.
— Как се казва тя?
— Клер Ланжевен. Много компетентна сестра, с четирийсетгодишен стаж, специализирала гериатрия.
— Данглар, обадете се в Бригадата. Да намерят лекуващия лекар на възрастната жена. Да се свържат с него. Да го попитат как се е казвала медицинската сестра.