— Знам, господин комисар.
— Обиколете всички паркове, градинки, алеи, незастроени терени. Не забравяйте строежите. Вземете проби отвсякъде.
Есталер потегли почти тичешком, стиснал съкровището си в шепа.
— Аз да отида ли? — попита Данглар, изключвайки компютъра си.
— Не, идете да нахраните децата. И аз ще направя същото — Камий свири в „Сент Йосташ“.
— Мога да помоля съседката да им приготви нещо за вечеря. Имаме само двайсет и четири часа.
— Големоокия ще се оправи. Няма да е сам.
— Защо според вас толкова се кокори?
— Сигурно като дете е видял нещо по-особено. На всички ни се е случвало да видим нещо като деца. Някои остават с прекалено отворени очи, други с прекалено пълно тяло или прекалено размътена глава, или…
Адамсберг млъкна и изхвърли от мислите си рижите кичури на Новия.
— Мисля, че Есталер сам е намерил камъчетата. Мисля, че Ретанкур не се е помръднала и е пила по едно с Новия. По една бира може би.
— Може би.
— Понякога все още дразня Ретанкур.
— Дразните всички, господин комисар. Защо не и нея?
— Всички, освен нея. Това бих искал. До утре, Данглар.
Адамсберг лежеше на новото си легло, детето лежеше върху корема му, вкопчено като маймунче в козината на татко си. И двамата сити, и двамата спокойни, и двамата тихи. И двамата потънали в червената пухена завивка, донесена от втората сестра на Адамсберг. На тавана нямаше и следа от монахинята. Преди малко Лусио Веласко го бе подложил на дискретен разпит относно присъствието на Клариса и Адамсберг го бе успокоил.
— Ще ти разкажа една история, синко — каза Адамсберг в тъмното. — Една планинска история, но не за opus spicatum. Стига с тия зидове. Ще ти разкажа историята за алпийския козирог, който срещнал друг козирог. Трябва да знаеш, че козирогът не обича друг козирог да му влиза в къщата. Той много обича другите животни — зайци, птици, мечки, мармоти, глигани, всякакви животни, но не и козирози. Защото другият козирог иска да му вземе и земята, и жената. Затова го удря с огромните си рога.
Томас се размърда, сякаш схващаше сериозността на положението, и Адамсберг обви юмручетата му в шепи.
— Не се тревожи, всичко ще свърши добре. Но днес за малко да ме ударят с рогата. Затова и аз ударих и рижият козирог избяга. И ти ще имаш рога някой ден. Планината ще ти ги даде. Не знам дали постъпва добре или зле. Но това е твоята планина и нищо не можеш да направиш. Утре или някой друг ден рижият козирог ще се върне, за да ме нападне отново. Мисля, че е ядосан.
Историята приспа Адамсберг преди сина му. До среднощ никой от двамата не бе помръднал. После Адамсберг внезапно отвори очи и протегна ръка към телефона си — знаеше номера й наизуст.
— Ретанкур, в леглото ли сте или в Монруж?
— Вие как мислите?
— В Монруж, в калта на някакъв строеж.
— На някакъв незастроен терен.
— А другите къде са?
— Насам-натам. Търсят, взимат проби.
— Съберете ги, лейтенант. Къде сте?
— На Жан-Жорес 123.
— Не мърдайте. Идвам.
Адамсберг полека стана, обу панталона си, облече сакото си и притисна детето до корема си. Докато държи едната си ръка на главата му и другата под дупето му, няма никаква опасност Том да се събуди. И стига Камий да не научи, че води сина й в студената нощ на Монруж в неподходящата компания на ченгетата, всичко ще да е добре.
— Няма да ме издадеш, нали, Том? — прошепна той и уви бебето в одеяло. — Няма да й казваш, че двамата излизаме нощем, нали? Нямам избор, остава ни само един ден. Хайде, момченце, спи.
След двайсет и пет минути едно такси свали Адамсберг на авеню Жан Жорес №25. Екипът чакаше на тротоара.
— Ти луд ли си да водиш малкия? — каза Ретанкур, като се приближи до колата.
Понякога, вследствие на операцията, при която бяха образували „едно изправено тяло“, комисарят и лейтенантът променяха регистъра, както влакът сменя коловоза, и в знак на съучастничество и интимност започваха да си говорят на „ти“. И двамата знаеха, че сливането им е окончателно и непоправимо. Ненарушима любов, като онези, които никога не биват изконсумирани.
— Не се тревожи, Виолет, той спи като ангел. Стига да не ме издадеш на Данглар, който ще ме издаде на Камий, всичко ще е наред. Защо и Новият е тук?
— Замества Жюстен.