— И какво прави?
— Изучава чайките.
— Какво ли не се случва на тоя свят — кротко каза снизходителният позитивист и зоолог Воазне.
— Какво ли не се случва — потвърди Адамсберг и постави пакет фотокопия на масата. — Тия дни ще се наложи да поработим по-дълго. Приготвил съм ви ново описание на убиеца. Засега залагаме на възрастна жена, висока около метър и шейсет и два, обикновена на вид, може би носи обувки от синя кожа и разбира малко от медицина. На тази база започваме отново на битпазара, разделени на четири екипа. Всеки ще носи снимки на Клер Ланжевен, медицинската сестра с трийсетте и три жертви.
— Ангелът на смъртта? — попита Меркаде, който пиеше третото си кафе преди всички останали, за да не заспи. — Тя не е ли в затвора?
— Вече не. Преди десет месеца е минала през трупа на пазача и се е изпарила. Може да е дебаркирала на брега на Ламанша, може да е отново във Франция. Показвайте снимката в края на разпитите, за да не повлияете на свидетелите. Това е само възможност, просто сянка.
В този момент в бирарията влезе Ноел и седна на зелена светлина между двама от колегите си. Адамсберг погледна часовниците си. По това време Ноел би трябвало да крачи към чайките някъде около Сен Мишел. Комисарят се поколеба, но замълча. По намусения му вид и раздразнените от безсъние очи можеше да се съди, че Ноел се опитва да направи нещо, например да хвърли топка с цел умиротворение или провокация. По-добре бе да се изчака.
— По въпроса за сянката. Приближаваме я на пръсти, тъй като теренът е хлъзгав. Трябва да узнаем дали Клер Ланжевен е носила сини обувки, по възможност лъснати, по възможност с лъснати подметки.
— Подметки ли?
— Именно, Ламар, лъснати подметки. Както ските се мажат с восък.
— Какъв е смисълът?
— Да се изолираш от земята, да се плъзгаш отгоре й, без да я докосваш.
— Виж, това не го знаех — каза Есталер.
— Ретанкур, вие идете в бившия дом на сестрата. Опитайте се да узнаете от агенцията по недвижимо имущество къде са оставени вещите й. Дали са хвърлени, или прибрани от някого. Разпитайте и последните болни, които е обслужвала.
— Тези, които не е убила — уточни Есталер.
Настъпи кратка тишина, както винаги след простодушните изявления на младежа. Адамсберг бе обяснил на всички, че случаят с Есталер положително ще се оправи с времето и че с достатъчно да проявят търпение. Така че всеки се стараеше да закриля младия сержант, дори Ноел, за когото Есталер не представляваше достоен за отстраняване конкурент.
— Минете през лабораторията, Ретанкур. Нека изпратят екип да вземе проби от пода на дома й. Ако е лъскала подметките си, може да са останали следи по паркета, по плочките.
— Освен ако от агенцията не са почистили.
— Разбира се. Но нали казахме, че работим логично.
— И проверяваме всички следи.
— И главно, Ретанкур, вие ме пазите. Това ви е мисията.
— От?
— От нея. Възможно е да ме търси. Както казват експертите, тя трябва да ме отстрани, за да продължи по пътя си, за да възстанови стената, която съборих, когато я открих.
— Каква стена? — попита Есталер.
— Вътрешна стена — обясни Адамсберг, като се потупа по челото, после очерта една линия до пъпа си.
Есталер сведе глава и се съсредоточи.
— Да не е дисоциирана?
— Как се сетихте? — попита Адамсберг, както винаги изненадан от неочакваните просветления, които спохождаха сержанта.
— Чел съм книгата на Лагард, тя говори за „вътрешни стени“. Много добре си спомням. Всичко си спомням.
— Ами точно такава е. Дисоциирана. Не е зле всички да препрочетат книгата — добави Адамсберг, който още не я бе чел. — Вече не си спомням заглавието.
— „От двете страни на стената на престъплението“ — каза Данглар.
Адамсберг погледна Ретанкур, която разглеждаше снимките на старата медицинска сестра, регистрирайки всяка подробност.
— Нямам време да се пазя — каза й той. — Нито съм убеден, че трябва. Не знам откъде ще дойде заплахата, нито под каква форма.
— Как е убила пазача в затвора?
— Като му е забила вилица в окото. Между другото би могла да убие и с нокти, Ретанкур. Според Лагард, която я познава добре, тя представлява ужасяваща опасност.
— Вземете си охрана, господин комисар. Така ще е по-разумно.
— Имам по-голямо доверие във вашия щит.
Ретанкур поклати глава, претегляйки сериозността на мисията си и безотговорността на комисаря.