— Бракониер?
— Не бракониер, убиец на елени. И те си имат сянка, там, в Нормандия.
— Това не е наша работа, нали?
— Не е. Никак даже.
— Тогава защо ще ходите там?
— Никъде няма да ходя, Веранк. Нямам какво да правя там.
— Помислих, че искате да идете.
— Прекалено съм изморен, а и не е важно — каза Адамсберг и отвори вратата на колата. — Рискувам да съсипя колата и да се пребия някъде. Ще се обадя на Робер по-късно.
Адамсберг затвори вратата и я заключи. Двамата мъже се разделиха сто метра по-нататък, пред Бирарията на философите.
— Ако искате — каза Веранк, — аз ще карам, а вие ще спите. Така до довечера ще отидем и ще се върнем.
Адамсберг се взря с празен поглед в ключовете от колата, които държеше в ръката си.
XXII
Навън валеше, когато Адамсберг бутна вратата на кафенето в Аронкур. Анжелбер стана да го посрещне, заемайки изпъната, вдървена поза. Останалите от групата го последваха.
— Сядай, беарнецо — каза старият, след като му стисна ръката. — Държим ти чинията на топло.
— Двама ли сте? — попита Робер.
Адамсберг представи помощника си, при което последваха нови ръкостискания, по-недоверчиви, и донасяне на допълнителен стол. Всички хвърлиха по един бръснещ поглед на косата на новодошлия. Тук нямаше опасност да бъде зададен въпрос относно това явление, колкото и да бе интригуващо. Което не пречеше на мъжете да размишляват върху странността му и да търсят начин да научат нещо повече за колегата на комисаря. Анжелбер претегляше структурните прилики между двамата полицаи и си вадеше заключенията.
— Отдалечен братовчед — каза той, докато пълнеше чашите.
Адамсберг започваше все по-ясно да разбира нормандския лицемерен и ловък комуникационен механизъм, при който от събеседника се изтръгваха сведения, без да си личи, че се задава въпрос. Поради низходящата интонация изречението изглеждаше утвърдително.
— Отдалечен? — попита Адамсберг, чиято беарнска същност му позволяваше да задава директни въпроси.
— По-далечен от първи — обясни Илер. — С Анжелбер сме отдалечени на четвърта степен. А с него — той посочи Веранк — си братовчед на шеста или седма степен.
— Може би — съгласи се Адамсберг.
— Във всеки случай е от твоя край.
— Оттам някъде, да.
— Само беарнци има в полицията — попита Алфонс, без да пита.
— Преди бях само аз.
— Веранк дьо Билк — представи се Новия.
— Веранк — опрости Робер.
Около масата се поклатиха глави, за да сигнализират, че предложението на Робер е прието. Което обаче не решаваше проблема с косата. Щяха да са нужни години, за да се разбуди загадката, трябваше да проявят търпение. Донесоха чиния и за Новия и Анжелбер изчака полицаите да се нахранят, преди да направи знак на Робер да премине към въпроса. Робер тържествено просна на масата снимките на елена.
— Не е в същата поза — забеляза Адамсберг, за да пробуди у себе си интерес, какъвто не изпитваше.
Дори не можеше да каже защо е там, нито как Веранк бе разбрал, че иска да дойде.
— Двата куршума са го ударили в гърдите. Паднал е на хълбок, сърцето му е поставено отдясно.
— Убиецът няма метод.
— Това, което е искал, е да убие животното и нищо повече.
— Или да му извади сърцето — каза Освалд.
— Какво смяташ да правиш, беарнецо?
— Да ида да го видя.
— Сега ли?
— Ако някои от вас ме придружи. Нося фенери.
Внезапното предложение им даде храна за размисъл.
— Би могло — рече старейшината.
— Освалд би могъл да придружава. Би могъл да се види със сестра си.
— Би могло — каза Освалд.
— Ще трябва да ги настаниш у вас. Или да ги върнеш тук. В Опортюн няма хотел.
— Довечера трябва да сме в Париж — обяви Веранк.
— Освен ако не останем тук — каза Адамсберг.
Час по-късно двамата оглеждаха театъра на убийството. При вида на животното, проснато на пътеката, Адамсберг усети истинския размер на мъката на мъжете. Освалд и Робер шокирани сведоха глави. Беше животно, беше елен, но си беше и чиста диващина, унищожена красота.
— Великолепен рогач — с усилие произнесе Робер. — Още хляб е имало у него.
— Имал си е стадо — обясни Освалд. — Пет кошути. Шест битки миналата година. Мога да ти кажа, беарнецо, че такъв елен, дето се бие като крал, е щял да си опази женските още четири-пет години, преди да го детронират. Никой тук не би стрелял по Големия рижавец.