Кюрето се обърна, за да посочи библиотеката зад гърба си, както и една дебела книга, поставена върху аналой и покрита с капак от плексиглас. Старинният том неудържимо привличаше вниманието на Данглар.
— Всичко това ми е останало от него. Тази книга също, разбира се — почтително посочи той към аналоя. — Дадена била на отец Ремон от отец Ото, загинал при бомбардировките над Берлин. Това интересува ли ви? — добави той, като се обърна към Данглар, чийто поглед не се отделяше от книгата.
— Признавам, че да. Ако наистина е книгата, за която си мисля.
Кюрето се усмихна, подушил познавача. Дръпна няколко пъти от лулата си, удължавайки тишината, така както се подготвя излизането на сцената на някоя знаменитост.
— Това е De sanctis reliquis — каза той, предвкусвайки ефекта от съобщението си, — нецензурираното издание от хиляда шестстотин шейсет и трета година. Можете да го разгледате, но обръщайте страниците с щипката. Отворена е на най-прочутата си страница.
Кюрето избухна в странен смях, а Данглар веднага се запъти към аналоя. Повдигна стъклото и се наведе над книгата. Адамсберг го проследи с поглед — оттук нататък майорът нямаше да чуе и една дума от разговора им.
— Един от най-известните трудове за мощите — обясни свещеникът на комисаря доста нехайно. — Струва много повече, от която и да е кост на свети Йероним. Но не бих го продал, освен ако не е абсолютно необходимо.
— Значи все пак се интересувате от мощите.
— Симпатични са ми. Калвин е наричал търговците на мощи „продавачи на отпадъци“ и не е грешал. Но тези отпадъци придават пикантност на светите места и помагат на хората да се вглъбят. Трудно е да се вглъбиш в пуста зала. Тъй че не ме смущава това, че мощите на свети Йероним се състояха главно от овчи кости, дори имаше кост от свинска зурла. Това забавляваше отец Ремон, който издаваше тайната с едно присъщо само нему намигване единствено на силните духове, способни да понесат подобно прозаично разкритие.
— Как така? — учуди се Адамсберг. — Нима в свинската зурла има кост?
— Има — усмихна се кюрето. — Малка, елегантна, правилна кост. Прилича на двойно сърце. Малко хора знаят за нея, което обяснява защо присъства сред мощите от Менил. Смятат я за тайнствена кост и й придават голяма стойност. Също като на зъба на нарвала. Вселената на митовете ни снабдява с онова, за което човекът не знае.
— Нарочно ли оставихте животински кости сред мощите? — попита Веранк.
Мухата пак прелетя над тях, свещеникът вдигна ръка и сви длан като лъжица.
— Какво значение има? — отвърна той. — Човешките кости също не принадлежат на свети Йероним. Навремето мощите се продаваха като бонбони, предлагаше се какво ли не. Накрая свети Севастиан се оказа с четири ръце, света Ана с три глави, свети Йоан с шест показалеца и тъй нататък. В Менил не сме толкова амбициозни. Нашите овчи кости датират от края на XV век и това е вече достойно за уважение. Отпадък от човек или от животно, какво значение има всъщност?
— Излиза, че крадецът, обрал църквата, е задигнал останки от овчи бут — каза Веранк.
— Не, защото, представете си, той е отнесъл само човешките кости — долната част на пищял, един втори шиен прешлен и три ребра. Голям познавач или пък някой тукашен, който знае срамната тайна на мощите. Затова ги и търся — добави той и показа екрана на компютъра си. — Питам се какво е намислил.
— Да не би да смята да ги продаде?
Кюрето поклати глава.
— Следя предложенията в Интернет, но не намирам нищо за пищяла на свети Йероним. Такива неща вече не се продават. А вие какво търсите? Разправят, че сте изровили тялото на Паскалин. Жандармите вече проверяваха как е паднал камъкът. Случайност, общо взето. Паскалин не бе сторила зло никому и нямаше една стотинка.
Кюрето спусна ръка върху масата и този път мухата се озова в капана, като веднага започна усилено да бръмчи.
— Чувате ли? Това е отговорът й на стреса.
— Вярно — учтиво каза Веранк.
— Дали изпраща сигнал до себеподобните си? Или мобилизира необходимата й за бягство енергия? Или и насекомите изпитват емоции? Това е въпросът. Чували ли сте бръмченето на агонизираща муха?
Кюрето бе доближило ухо до ръката си и сякаш броеше колко хиляди трептения в секунда ще направят крилата на мухата.