— Не сме я изравяли — каза Адамсберг, опитвайки се да върне разговора към Паскалин. — Искаме да знаем защо някой си е дал труда да отваря ковчега и да отделя главата от тялото три месеца след смъртта й.
— Боже мили — прошепна кюрето и пусна мухата, която излетя право нагоре. — Това е светотатство.
— И с още една жена се е случило същото. Елизабет Шател от Вилбоск сюр Рил.
— Познавах я. Вилбоск е от моите енории. Но Елизабет е погребана в Монруж заради някаква семейна схизма.
— Точно там са отворили гроба й.
Свещеникът отблъсна монитора, после потърка лявото си око, за да спре разигралия се клепач. Адамсберг се запита дали, без да се смята загубата на призвание, човекът не бе изпаднал в истинска депресия, дали капризното му поведение не бе нейно следствие. Зает да разлиства своето съкровище с пинсетата, Данглар не му помагаше да канализира вниманието на домакина им.
— Доколкото знам — каза кюрето и вирна палеца и показалеца си, — оскверняването има две еднакво ужасяващи причини — или дива омраза, която се насочва към телата…
— Не — прекъсна го Адамсберг, — телата са непокътнати.
— Или дива любов, което, уви, не е много по-различно, с болезнена сексуална фиксация.
— Може би Паскалин и Елизабет са породили у някого страстна любов?
Кюрето сгъна показалеца си, отхвърляйки тази хипотеза.
— И двете бяха девствени и твърде устойчиви, повярвайте ми. Стоманена добродетел, която би обезсърчила всекиго.
Данглар наостри уши и се зачуди как да разбира това „повярвайте ми“. Срещна погледа на Адамсберг, който му направи знак да не се обажда. Кюрето отново потърка клепача си.
— Има мъже, които стоманените девици особено привличат — каза Адамсберг.
— Това несъмнено е предизвикателство — призна кюрето. — Подобна печалба винаги изглежда по-голяма, от която и да е друга. Но нито Елизабет, нито Паскалин са ми се оплаквали, че някой ги преследва.
— Идвали са много често. Какво толкова ви разказваха? — попита комисарят.
— Тайната на изповедта — каза кюрето и вдигна ръка. — Съжалявам.
— Което значи, че наистина са имали какво да кажат — намеси се Веранк.
— Всеки има какво да каже. Но това не означава, че казаното от него заслужава да бъде чуто и още по-малко, че гробът му трябва да бъде осквернен. Разбрах, че сте нощували у Ерманс. Нали я чухте? Тя няма никакви преживявания в общоприетия смисъл, но може да говори за тях цял ден.
— Знаете не по-зле от мен, отче — меко каза Адамсберг, — че при някои обстоятелства тайната на изповедта не е законов аргумент.
— Само в случай на убийство — възрази свещеникът.
— Мисля, че случаят е такъв.
Кюрето отново запали угасналата си лула. Чу се как Данглар обърна една плътна страница, докато все още разтревожената муха продължаваше паническия си полет и се удряше в стъклата на прозореца. Данглар знаеше, че комисарят разтяга разговора, за да разбие защитната стена на кюрето. Адамсберг умееше да преодолява този вид препятствия и да прониква в сърцето на чуждата съпротива коварно като течаща вода. От него би излязло забележителен свещеник, довереник, душеприказчик. Веранк на свой ред стана, заобиколи масата и отиде да види книгата, погълнала вниманието на Данглар. Майорът му я показа с неохотата на куче, споделящо кокала си. За светите мощи и за това как да се употребяват, за да укрепят телесното и душевното здраве, както и за лекарствата, които могат да се извлекат от тях и да се използват за удължаване на живота — издание, изчистено от старите грешки.
— Кое й е специалното на тази книга? — тихо попита Веранк.
— De reliquis е много известен труд — прошепна Данглар. — Датира от средата на XIV век. Църквата го осъдила, поради което веднага станал много популярен. Много жени са изгорели на кладите за това, че са го чели. Но това тук е изданието от хиляда шестстотин шейсет и трета година, което се смята за изключително ценно.
— Защо?
— Защото възстановява първоначалния текст с дяволския лек, забранен от Църквата. По-добре сам прочетете, Веранк.
Данглар се загледа в лейтенанта, който се мъчеше над отворената страница. Преведеният на френски текст беше ужасно неразбираем.
— Сложно е — каза Данглар с тънка усмивка на задоволство.
— Искате да кажете, че няма да разбера, а вие няма да ми обясните.
Данглар сви рамене.