— В такъв случай би трябвало отнякъде да е разбрала за Паскалин и Елизабет.
— Да, да е живяла в Горна Нормандия. На медицинските сестри се доверяват повече, отколкото самите те го желаят.
— Има ли следа от нея там?
— Не, няма никаква жертва в Запада, освен в Рен. Което нищо не значи. Тя непрекъснато се е местила от град на град, стояла е по няколко месеца, после е изчезвала като сянка.
— Какво е това? — попита Ретанкур, посочвайки еленовите рога, положени на пода в кабинета на Адамсберг.
— Трофеи. Една вечер ми ги предложиха и аз ги отрязах.
— Десетовръх все пак — оцени Ретанкур. — Защо ви ги предложиха?
— Защото ме помолиха да отида да ги видя и аз отидох. Но не съм сигурен дали ме повикаха заради елена. Казва се Големия рижавец.
— Кой?
— Той.
— Примамка? За да ви заведат на гробището в Опортюн?
— Може би.
Ретанкур повдигна едните рога, подържа ги, после внимателно ги остави.
— Не трябва да се разделят — каза тя. — Какво друго научихте там?
— Че в свинската зурла има кост.
Ретанкур пропусна новината покрай ушите си и нарами котарака.
— Прилича на двойно сърце — продължи Адамсберг. — Научих също, че можеш да лекуваш неразположението си със свети мощи, да си осигуриш вечен живот и че сред останките на свети Йероним е имало и овчи кости.
— Какво друго? — попита Ретанкур, която търпеливо чакаше да дойде истинската информация, онази, която би я заинтересувала.
— Че двамата мъже, които са разкопали гроба на Паскалин Вилмо, са може би Диала и Сламката. Че смъртта на Паскалин е причинена от паднал от църквата камък, че три месеца по-рано една от котките й е била убита, скопена и оставена пред вратата й.
Адамсберг внезапно вдигна ръка, уви крака около краката на табуретката и набра някакъв номер на телефона си.
— Освалд? Ти знаеше ли, че котката на Паскалин е била оставена окървавена пред вратата й?
— Нарцис ли? Всички в Опортюн знаеха. Той беше прочут котарак, заради теглото си. Тежеше над единайсет кила, за малко да спечели един регионален конкурс. Но това беше миналата година. Ерманс й даде нова котка. Ерманс обича котките, защото са чисти.
— Знаеш ли дали другите котки на Паскалин бяха мъжки?
— До една бяха женски, беарнецо. Има ли значение?
Една друга нормандска хитрина, бе забелязал Адамсберг, се състоеше в това да зададеш въпрос, като създадеш впечатление, че отговорът изобщо не те интересува. Точно както направи Освалд.
— Питах се защо този, който е убил Нарцис, си е дал труда да го скопи.
— Който ти е казал това, те е излъгал. Нарцис беше кастриран от доста време и по цял ден спеше. Единайсет кила не се качват току-така.
— Сигурен ли си?
— Разбира се, нали Ерманс избра некастриран котарак, за да си имат женските малки.
Адамсберг се намръщи и набра друг номер, докато Ретанкур ядосано прибираше плика с обувките. След дванайсет часа обикаляне бе изровила забележителна връзка между сестрата и труповете в Шапел, а комисарят не проявяваше никакъв интерес.
— Толкова ли са спешни ташаците на този котарак? — сухо попита тя.
Адамсберг й направи знак да седне, беше се свързал с кюрето от Менил.
— Освалд твърди, че Нарцис е бил кастриран. Значи няма как да са му отрязали гениталиите.
— С очите си го видях, господин комисар. Паскалин го донесе в църквата в една щайга, за да го благословя. Сума време се разправя с мен, когато й отказах. Котаракът беше удушен и гениталиите му представляваха кървава каша. Какво повече да ви кажа?
Адамсберг чу кратко шляпване и се запита дали кюрето не бе уловило муха.
— В такъв случай нищо не разбирам — каза той. — Всички в Опортюн са знаели, че Нарцис е кастриран.
— Явно този, който го е убил, не е знаел. Може да не е бил местен. И да не е обичал самците, ако мога да добавя към разследването ви тази гледна точка.
Адамсберг затвори телефона си и отново заклати крака, озадачен.
— И да не е обичал самците — повтори той на себе си. — Проблемът, Ретанкур, е, че дори хората, които не разбират от котки, знаят, че един сънлив единайсеткилограмов котарак непременно е кастриран.
— Не и Пухчо.
— Пухчо е феноменален случай, той не се брои. Въпросът си остава — защо убиецът на Нарцис е кастрирал кастриран котарак?