— Да бяхме се заели с убиеца на Диала.
— Точно това правим. Да си обсебен от гробове на девици и да кастрираш кастрирани котараци — не може да няма връзка. Само тази котка на Паскалин е била мъжка и само нея са убили. Сякаш са искали да премахнат всяко мъжко присъствие около Паскалин. Или може би да пречистят средата й. Да пречистят и гроба й, като сложат вътре някакъв невидим еликсир.
— Докато не знаем дали двете жени са били убити, ще действаме на тъмно. Нещастни случаи или убийства, убиец или осквернител — разликата е от земята до небето. Няма начин да разберем.
Адамсберг се свлече от табуретката и закрачи из стаята.
— Има начин — каза той, — ако ви се занимава.
— Какво трябва да направя?
— Да намерите камъка, който е счупил главата на Паскалин. Според хипотезата за нещастния случай той се е откъртил от стената на църквата. Според хипотезата за убийството е бил на земята и убиецът го е използвал, за да убие. Паднал камък или оръдие на убийство. Във втория случай камъкът би трябвало да носи следи от престоя си на въздух. Тялото е намерено до южната стена на църквата. Няма причина камък, зазидан в стената, да е обрасъл с мъх. Ако обаче е бил в тревата, би трябвало обърнатата му на север страна да е покрита с мъх. При този климат това е неизбежно и става бързо. А както познавам Девалон, съмнявам се да е търсил следи от мъх по камъка.
— Къде е този камък? — попита Ретанкур и вече готова да тръгва, остави котката на пода.
— В жандармерията в Еврьо или на сметището. Девалон е агресивен и не особено компетентен полицай, Ретанкур. Трябва да сте особено настойчива, за да стигнете до камъка. По-добре не го предупреждавайте. Способен е да го изхвърли някъде само за да ни направи напук. Особено ако се е издънил в това разследване.
Котаракът се разтревожи и измяука. Усещаше, че любимото му убежище е на път да го изостави. Три часа по-късно, когато лейтенант Ретанкур вече беше в Еврьо, Пухчо продължаваше упорито да страда, залепил нос за вратата на Бригадата, която преграждаше достъпа на малкото му телце до обсебилата съзнанието му изчезнала жена. Адамсберг насила занесе животното на Данглар.
— Капитане, тъй като имате влияние над тази твар, обяснете й, че Ретанкур ще се върне, дайте й чаша вино и въобще вижте там, направете нещо, за да престане да се жалва.
Адамсберг рязко млъкна.
— Да му се не знае — възкликна той и пусна Пухчо, който падна на пода и изстена.
— Какво? — попита Данглар, притеснен от отчаянието на животното, което скочи в скута му.
— Сега разбрах историята с Нарцис.
— Време беше — изръмжа майорът.
Точно в този момент се обади Ретанкур. Ясно се чу гласът й по мобилния и Адамсберг не можа да определи кой се заслуша по-внимателно — Данглар или котката.
— Девалон не ми разреши да видя камъка. Този тип не може да ни търпи, би употребил и груба сила, за да ни попречи.
— Трябва да има начин, Ретанкур.
— Не се безпокойте, камъкът е вече в багажника на колата ми. И е покрит с мъх от едната страна.
Данглар се запита дали начинът на Ретанкур не беше свързан с още по-груба сила от този на Девалон.
— Имам новина — каза Адамсберг. — Знам какво се е случило с Нарцис.
Ами да, помисли Данглар обезсърчено, всички го знаят от две хиляди години. Нарцис се е влюбил в отражението си във водата, опитал се е да го улови и се е удавил.
— Не са му отрязали ташаците, отрязали са му пишката — обясни Адамсберг.
— Хубаво — каза Ретанкур. — Докъде сме стигнали, господин комисар?
— До нещо абсолютно ужасно. Връщайте се бързо, лейтенант, котаракът не се чувства добре.
— Защото си тръгнах, без да го предупредя. Дайте да го чуя.
Адамсберг коленичи и завря слушалката в ухото на котката. Познаваше един овчар, който телефонираше на овцата водач, за да поддържа психологическото й равновесие, така че тези неща не го учудваха. Спомняше си дори името на овцата — Жорж Санд. Може би някой ден костите на Жорж щяха да станат част от нечии свети мощи. Проснат на гръб, котаракът слушаше Ретанкур, която му обясняваше, че ще се върне.
— Какво казва? — попита Данглар.
— Двете жени са били убити — каза Адамсберг и се изправи. — Съберете всички. Колоквиум след два часа.
— Убити? Само заради удоволствието да им отворят гробовете три месеца по-късно?
— Знам, Данглар, няма логика. Но да отрежеш пишката на котарак също не е особено логично.