— Никой не разбира — успокои го Адамсберг. — Мисля, че става дума за възрастта, когато трябва да погълнеш лекарството. Не когато си млад.
— Много е възможно — одобри Данглар. — Когато е дошло пет пъти времето на младостта. Тоест пет пъти по петнайсет години, ако изберем средната възраст, на която са се женили през късното средновековие на Запад. Което дава седемдесет и пет години.
— Сиреч точната днешна възраст на ангела на смъртта — бавно каза Адамсберг.
Замълчаха, после Фроаси грациозно вдигна ръка, за да вземе думата.
— Не може да се работи при тези условия. Нека продължим във Философите.
Преди още Адамсберг да каже каквото и да е, настъпи всеобщо раздвижване в посока към бирарията. Разговорът продължи чак когато всеки се настани удобно в нишата с витражите пред пълна чиния и пълна чаша.
— Достигането на съдбовната възраст от седемдесет и пет години — каза Мордан — може да е отворило втория й кратер.
— Сестрата — продължи Данглар — не може да се присъедини към групата на старците, които екзекутира. Тя вече не е обикновена смъртна. Би могло да се предположи, че е пожелала да се сдобие с вечен живот и да запази всемогъществото си.
— И да се подготви навреме — додаде Мордан. — Сиреч, на всяка цена да излезе от затвора, преди да навърши седемдесет и пет години, за да изпълни рецептата.
— За лекарството.
— Така може — обади се Ретанкур.
— Карайте нататък, Веранк — помоли Адамсберг.
— Свети мощи ще стриеш на прах, ще вземеш три щипки, ще ги смесиш с мъжкия принцип, който не бива да се прегъва, с живото на девиците, отдясно, подправени по три в равни количества, ще ги счукаш с кръста, който живее във вечната гора, съседна в същото количество, държани на едно и също място от лъча на светеца във виното на годината, ще поставиш главата й на земята.
— Нищо не разбрах — каза Ламар преди Есталер.
— Да караме по-бавно — каза Адамсберг. — Започнете отначало, Веранк, но на части.
— Свети мощи ще стриеш на прах, ще вземеш три щипки.
— Това е ясно — каза Данглар. — Три щипки стрити на прах кости на светец. Например на свети Йероним.
— … ще ги смесиш с мъжкия принцип, който не бива да се прегъва…
— Фалос — предложи Гардон.
— Който никога не се прегъва — допълни Жюстен.
— Например пенисна кост — потвърди Адамсберг. — Пенисната кост на котката. При това надарената с девет живота котка, която сама по себе си вече съдържа една малка вечност.
— Да — каза Данглар, който бързо си водеше бележки.
— … с живото на девиците, отдясно, подправени по три в равни количества…
— Внимание — каза Адамсберг, — задават се нашите девственици.
— Подправени? — попита Есталер. — Труповете на девиците са подправени?
— Не. „Подправени“, както се подправя ястие — обясни Данглар. — Това означава, че трябва да се вземе същото количество като на стритите свети мощи.
— Количество от какво, за бога?
— Там е въпросът — каза Адамсберг. — Какво значи „живото на девиците“?
— Кръвта?
— Половите органи?
— Сърцето?
— Според мен кръвта — каза Мордан. — Логично е, с оглед на вечния живот. Кръв на девица, смесена с мъжкия принцип, който я опложда, за да създаде вечност.
— Обаче кръв „отдясно“?
— От дясната страна — каза Данглар неясно.
— Откога съществува кръв от дясната и от лявата страна?
— Ха де — каза Данглар и доля чашите с вино.
Адамсберг бе подпрял брадичката си с ръце.
— Всичко това не се връзва с разкопаването на гробове — каза той. — Кръвта, половите органи, сърцето биха могли да бъдат взети от пресен труп на девица. А не това е станало. Докато да се източи кръв или да се извади жизнеспособен орган три месеца след смъртта, е очевидно невъзможно.
Данглар направи гримаса. Харесваше му интелектуалната насока на разговора, но съдържанието му го отвращаваше. Заради противния начин, по който се забъркваше лекарството, започваше да намразва забележителната антикварна находка De sanctis reliquis, която иначе високо бе оценил.
— Кое от останалото в гроба би могло да заинтересува нашия ангел? — подхвана Адамсберг.
— Ноктите, косите — предположи Жюстен.
— Заради тях не е трябвало да убива жените. Нокти и коси могат да се вземат и от живи хора.