— Остават костите — каза Ламар.
— Например тазовите кости — уточни Жюстен. — Мястото на плодовитостта. Което би допълнило „мъжкия принцип“.
— Би било добре. Жюстен, но само горната част на ковчега е била отворена и осквернителката не е взела нито костица.
— Задънена улица — каза Данглар. — Да видим останалата част от текста.
Веранк с готовност се подчини.
— … ще ги счукаш с кръста, който живее във вечната гора, съседна в същото количество…
— Това поне е ясно — каза Мордан. — Кръстът, който живее във вечната гора е Христовият кръст.
— Да — потвърди Данглар. — Останките от дървото на така наречения истински кръст се продават с хиляди като свети реликви и са повече, отколкото триста души биха могли да носят.
— Което може да е добра следа — каза Адамсберг. — Нека някой от вас да провери дали след бягството на сестрата са били откраднати реликви, съдържащи отломки от кръста.
— Аз ще го направя — записа си Меркаде.
Поради хиперсънливостта му често възлагаха на Меркаде да се рови в архивите. Работата на терен му беше почти невъзможна.
— Вижте и дали не е работила някъде около Менил и Бошан, може би не като Клариса Ланжевен, а под друго име, и може би отдавна. Вземете снимката й и им я покажете.
— Ще го направя — повтори Меркаде със същия ефимерен ентусиазъм.
— Клариса — прошепна Данглар на комисаря — не беше ли вашата кръвожадна монахиня? Сестрата се казва Клер.
Адамсберг отправи към Данглар разсеян и учуден поглед.
— Да — отвърна той. — Странно е, че ги смесих. Като две орехови ядки, затворени в една и съща черупка.
После направи знак на Веранк да продължи.
— … държани на едно и също място от лъча на светеца…
— И това е просто — каза Данглар уверено. — Става дума за географската област, която е определена от зоната на влияние на светите мощи. Единството на мястото ще сглоби различните съставки на лекарството.
— Нима светците имат радиус на действие? — попита Фроаси. — Като излъчватели?
— Никъде не го пише, но така се смята. Хората отиват на поклонение, защото са убедени, че колкото по-близо са до мощите на светеца, толкова по-силно е влиянието му.
— Значи съставките за рецептата трябва да се съберат недалеч от Менил — предположи Воазне.
— Логично е — каза Данглар. — В Средновековието съвместимостта на съставките е била решаваща за ефикасността на лекарството. Климатът също е бил важен за целителните свойства на отварите. Можем да смятаме за сигурно, че кост на нормандски светец по-лесно ще се комбинира с кост на нормандска девица и на котка от същия край.
— Добре — съгласи се Мордан. — После, Веранк?
— … във виното на годината, ще поставиш главата и на земята.
— Виното — каза Ламар — е, за да се преглъща по-лесно.
— Виното с кръвта.
— Христовата кръв. Кръгът се затваря.
— А защо „на годината“?
— Защото по онова време — обясни Данглар — виното не е отлежавало. Винаги е било „на годината“. Като нашето ново вино.
— Какво остава?
— … ще поставиш главата й на земята.
— Ще поставиш главата й на земята, тоест главата й ще падне на земята — каза Данглар.
— Тоест ще я победиш — обобщи Мордан. — Ще победиш смъртта, предполагам, ще отрежеш главата на смъртта.
— И значи — каза Мордан, преглеждайки бележките си — убийцата е събрала всички съставки — живо от девица, каквото и да е то, свети мощи, котешка кост. Липсва й само парче от кръста. След което трябва само да изчака да стане новото вино и да изгълта цяра.
При тези думи няколко чаши бяха гаврътнати, с което се сложи като че ли край на колоквиума. Но Адамсберг не помръдваше и никой не посмя да си тръгне. Не знаеха дали комисарят се готви за сън, така както бе подпрял бузата на ръката си, или възнамерява да закрие заседанието. Данглар тъкмо да го побутне с лакът, и той изплува на повърхността като гъба.
— Мисля, че ще има още една убита жена — каза той, без да вдига буза от ръката си.
— Мисля, че трябва да си поръчаме кафе.
XXXIII
— С живото на девиците, отдясно, подправени по три в равни количества — каза Адамсберг. — По три. Трябва да внимаваме с това.