— Това е задължително — каза Данглар, дъвчейки молива си. — Разнородното, неравномерното е средновековно проклятие. То носи нещастие. Каквато и да е линията, реална или абстрактна, тя никога не трябва да бъде прекъсвана. Всяко нещо следва да се развива по права линия и без сътресения.
— А убийството на котката и кражбата на мощите са извършени три месеца преди смъртта на Паскалин. И живото на девствениците е било взето три месеца след смъртта им. Три, като броя на щипките, три като броя на девиците, три като броя на месеците в един сезон. Следователно последното живо ще бъде взето три месеца преди новото вино или точно преди него. И девственицата ще бъде убита три месеца преди това.
Адамсберг замълча и няколко пъти преброи нещо на пръсти.
— Така че е много вероятно третата жена да е още жива и смъртта й да е планирана за неизвестна дата между април и юни. Сега сме двайсет и пети март.
След три месеца, след петнайсет дни или след седмица. Всеки мълчаливо преценяваше доколко спешна и доколко невъзможна е задачата. Защото дори да успееха да съставят списък на девствениците в района на Менил, как щяха да определят коя е избрана от ангела на смъртта? И как щяха да я защитят?
— Това все пак са само предположения — каза Воазне и потръпна, сякаш се събуждаше в края на филм, осъзнал, че всичко е било само измислица.
— Не разполагаме с друго — сви рамене Адамсберг.
Освен с полет на птица между небето и земята, помисли Данглар разтревожено.
XXXIV
Дългият колоквиум бе забавил Адамсберг, който взе колата, за да се прибере в ателието на Камий. Нямаше да разказва на Том историята за сестрата и за ужасната отвара. Вечен живот, помисли той, докато паркираше под дъжда. Всемогъщество. Рецептата от De sanctis reliquis изглеждаше смехотворна, истински майтап. Но този майтап подлудяваше човечеството още от първите му стъпки в космическата пустош, която хвърляше Данглар в паника. Смъртоносен майтап, в името, на който човеците бяха изградили вярванията си и неуморно се избиваха помежду си. През целия си живот сестрата всъщност бе търсила само това. Да избираш живот или смърт за другите, да разполагаш със съществуването им, означаваше да си богиня и да тъчеш платното на съдбата. Сега тъчеше своето. Тя, която бе властвала над живота на другите, не можеше да позволи на смъртта да я отнесе като някоя обикновена старица. Огромната й власт над живота и смъртта щеше да бъде използвана за собствена полза, щеше да я дари с безсмъртие, щеше да я постави на истинския й трон, откъдето да продължи съдбовното си дело. Бе станала на седемдесет и пет години, време беше — младостта бе преминала пет пъти. Време беше и тя знаеше това открай време. Жертвите й бяха предвидени отдавна, времето и начинът на екзекуцията — обмислени до най-малките подробности. Жената беше педантична, планът се изпълняваше стъпка по стъпка, без изненади. Беше изпреварила полицаите не с месеци, а с десет, ако не и с петнайсет години. Третата девица бе предварително осъдена. И Адамсберг не виждаше как той с двайсет и седем мъже, че и със сто, ще стопи преднината на Сянката.
Не, ще разкаже на Том как продължава историята на козирога.
Адамсберг изкачи седемте етажа и позвъни на вратата с десет минути закъснение.
— Ако се сетиш, сложи му капки в носа — каза Камий и му подаде шишенце.
— Разбира се, че ще се сетя — отвърна Адамсберг и пъхна шишенцето в джоба си. — Хайде върви. И хубаво да свириш.
— Добре.
Елементарен разговор между приятели. Адамсберг залепи Том на корема си и се изтегна на леглото.
— Спомняш ли си докъде бяхме стигнали? Спомняш ли си за милия козирог, който много обичал птичките, но не искал другият риж козирог да му досажда в неговия край на планината? Обаче другият все пак дошъл да му досажда. Приближил се, големите му рога изпълнили пространството и рекъл: „Ти се държа лошо с мен, когато бяхме малки, и сега ще съжаляваш, мой човек“. — „Това са глупости — отвърнал кестенявият козирог. — Това са приказки за малки деца. Прибирай се у вас и ме остави на мира“. Но рижият козирог не искал и да чуе. Защото бил дошъл от много далеч да отмъсти на кестенявия козирог.
Адамсберг замълча и детето показа с помръдване на крачето, че не спи.
— Тогава козирогът, който много бил пътувал, казал: „Нещастник такъв, ще ти отнема земята, ще ти отнема работата“. В този момент се появила една дива коза, която била чела всички книги на света, и казала на кестенявия козирог: „Внимавай с този тип, че вече е убил два козирога и ще види и на теб сметката“. — „Какви ги говориш — казал кестенявият козирог на мъдрата дива коза, — да не си се побъркала, ти просто ревнуваш“. Но кестенявият козирог не бил спокоен. Защото рижият бил много хитър, а и доста красив. Кестенявият решил да го затвори зад една преградка за камина и после да размисли сериозно. Речено-сторено. С преградката нямало проблеми. Обаче кестенявият имал един недостатък — не умеел да размишлява сериозно.