— Няма да е зле. Колко време ще ви трябва?
— В седемнайсет часа ще съм готова.
XXXVI
В шестнайсет и четирийсет Фроаси довърши настройката на приемателното устройство в спалнята на Адамсберг. Добре чуваше гласа на Веранк въпреки гласовете и стъпките на колегите му, тътренето на столове и шумоленето на хартия.
Изчисти смущенията и думите на Веранк стигнаха до нея високи и ясни. Той говореше с Ретанкур и Жюстен. Фроаси се заслуша в лекия и приглушен глас на лейтенанта и намали още повече паразитния фонов шум. Веранк сядаше на бюрото си. Чу потракването на клавишите и после няколко думи, които той каза на себе си. Вече няма къде болката да приютя, Фроаси хвърли недоволен поглед към машинката, която безцеремонно изливаше грижите на Веранк в спалнята на Адамсберг. Имаше някакво посегателство в това следене на Веранк. Недостойна борба, каза си тя, докато затваряше вратата, в която напълно съзнателно се бе включила.
XXXVII
На четвърти април, понеделник, Данглар окачи на стената на Съборната зала карта на окръг Йор. Държеше в ръка списък на двайсет и седем жени, за които се предполагаше, че са девствени, между трийсет и четирийсет годишни, живеещи в радиус от двайсет километра около Менил и Бошан. Адресите им бяха установени и Жюстен ги отбелязваше с червени кабарчета.
— Трябваше да използваш бели кабари — каза Воазне.
— Я стига — сопна се Жюстен. — Откъде да ги взема?
Всички бяха уморени. Цяла седмица бяха ровили из архивите и обикаляли от кюре на кюре. Едно бе сигурно — никоя друга жена, отговаряща на критериите им, не бе намерила смъртта при нещастен случай през последните месеци. Значи третата девица беше жива. Тази увереност потискаше служителите от Бригадата не по-малко от съмнението в насоката, която комисарят бе дал на следствието. Поставяха под въпрос самата й основа — връзката между осквернените гробове и рецептата от De reliquis. Опозицията се бе разслоила на няколко пласта. Най-крайните смятаха, че обраслата с мъх страна на един камък не може да е доказателство за извършено убийство. Че видяна от определен ъгъл, постройката на Адамсберг беше нереална като сън, като химера, в която бяха повярвали по време на един по-особен колоквиум. Други, умерените, приемаха убийствата на Елизабет и Паскалин, признаваха, че би могло да имат нещо общо е осакатяването на котката и кражбата на мощите, но отказваха да ги свържат със средновековната рецепта. И дори малкото привърженици на теорията, включваща De reliquis, оспорваха тълкуването на текста. В него не се говореше за котки и мъжкият принцип спокойно би могъл да бъде например семенна течност от бик. Нищо не сочеше обратното, както и нищо не казваше изрично, че са необходими три девици, за да се забърка отварата. Може би две стигаха и те работеха залудо. Нищо не подсказваше също, че третата девица ще бъде убита от три до шест месеца преди новото вино. Версията на комисаря изглеждаше крайно невероятна и направо изсмукана от пръстите.
Постепенно, от ден на ден, в Бригадата се надигаше тих и неизказан бунт, към който, с течение на времето и с натрупаната умора, се присъединяваха все повече участници. Припомняха си грубото изгонване на Ноел, от когото нямаше новини. Изгонване, което изглеждаше неразбираемо, толкова неприятно се държеше Адамсберг с Новия, като гледаше да го избягва, доколкото бе възможно. Разправяха под сурдинка, че комисарят още не може да преглътне квебекската драма, нито скъсването си с Камий, нито смъртта на баща си, нито раждането на сина си и това го включваше в категорията на остаряващите. Сетиха се за камъчетата, поставени върху бюрата им, и един от полицаите изказа предположението, че Адамсберг е затънал в блатото на мистицизма и е увлякъл със себе си и следствието, и хората си.
Недоволството нямаше да задмине стадия на обикновеното мърморене, ако Адамсберг се държеше както обикновено. Но след колоквиума за Трите Девици комисарят бе станал недостъпен, издаваше сухи и мрачни нареждания и не стъпваше в Съборната. Все едно че сърцето му се бе вледенило. Бунтът възобнови битката между позитивистите и хвърчащите из облаците, като войските на последните все повече оредяваха, разгромени от високомерната студенина на Адамсберг.
Само преди два дни бе избухнала люта разправия, която още повече бе разширила бездната между антагонистите — спореха дали трябва, или не трябва да се откажат от тъпите мощи — и от цялата тази история с кости и отвари. Меркаде, Керноркян, Морел, Ламар, Гардон и, разбира се, Есталер затягаха редиците около комисаря, който не даваше вид, че се интересува от брожението в Бригадата. Данглар категорично ги подкрепяше, макар да бе от първите, усъмнили се в мнението на Адамсберг. Но изправен пред метежниците, той по-скоро би се оставил да го нарежат на парчета, отколкото да признае, че са прави, и пламенно защитаваше тезата на De reliquis, в която не вярваше. Веранк не вземаше позиция, задоволяваше се да си върши работата, като се опитваше да не привлича вниманието. В деня след колоквиума за Трите Девици между него и комисаря бе избухнала открита война и той не разбираше защо.