В един часа през нощта Франсин огледа дупките, направени от дървесиноядите, провери дали не са се разширили прекалено и загаси лампата с надеждата да не чуе сумтенето на таралежа отвън. Не обичаше този шум, приличаше й на човешко дишане в нощта. Обърна се по корем, покри главата си със завивката, като остави открити само ноздрите си. На трийсет и пет години си, а се държиш като дете, Франсин, й бе казал свещеникът. И какво от това? След два месеца вече няма да вижда нито къщата, нито кюрето на Отон. Дори през лятото нямаше да идва тук. През лятото ставаше още по-лошо, с онези едри нощни пеперуди, които влизаха — но откъде, боже мили? — и блъскаха противните си тела в абажурите, да не говорим за стършелите, мухите, осите, гризачите и кърлежите. Разправяха, че ларвите на кърлежите си издълбават малки отвори в кожата и снасят в тях яйцата си.
За да заспи, Франсин взе да брои колко дни й остават до заминаването на първи юни. Сто пъти й бяха казвали, че сключва лоша сделка, като заменя голямата си къща от осемнайсети век срещу двустаен апартамент с балкон в Еврьо. Но за Франсин това бе най-хубавата сделка в живота й. След два месеца щеше да е на сигурно място, в чист бял апартамент, с осемстотин и дванайсетте си филма, на шейсет метра от аптеката. Ще седи върху ново, облечено в синьо кресло, върху нов линолеум, пред телевизора, с кафе с ром в ръка, без никакви дървесинояди наоколо, които да й изкарват акъла. Само още два месеца. Ще има високо легло, отделено от стената, с лакирани стъпала към него. Ще си купи чаршафи в пастелни цветове, които ще са винаги чисти и никакви мухи няма да цвъкат отгоре им. Може и да се държи като дете, но ще се чувства добре, най-после. Франсин се сви под завивката и запуши уши с пръсти. Не искаше да чува таралежа.
XXXIX
Щом затвори вратата на къщата си, Адамсберг влезе под душа. Изми косата си, като силно търкаше, после се опря в облицованата с плочки стена и със затворени очи и отпуснати ръце се остави водата да го облива. Ако много се къпеш в реката, казваше майка му, ще избелееш, ще станеш бял като тебешир.
През съзнанието му премина образът на Ариан. Живителен. Добра идея, каза си той, докато спираше водата. Би могъл да я покани на вечеря, пък после ще види дали. Обърса се набързо, облече дрехите си върху все още влажната си кожа, мина покрай устройството, инсталирано до леглото му. Утре ще помоли Фроаси да изключи тази адска машинка и да отнесе заедно с жичките й проклетия беарнец с кривата усмивка. Сграбчи купчината дискове със записи на Веранк и се зае да ги чупи един по един, разпилявайки лъскавите им отломъци из цялата стая. После ги натика в найлонов плик, който здраво завърза. След което се нагълта със сардини, домати и сирене. Така почистен и зареден, реши в знак на добра воля да се обади на Камий и да се поинтересува от хремата на Том.
Даваше заето. Седна на ръба на леглото, задъвкал остатъка от хляба, и отново опита след десетина минути. Заето. Бъбри с Веранк може би. Подслушвателното устройство, което примигваше с червена лампичка, му предлагаше едно последно изкушение. Адамсберг рязко натисна копчето.
Нищо, освен шумът на телевизора. Увеличи звука. Веранк слушаше разговор за ревността — по ирония на съдбата, — докато чистеше гарсониерата си с прахосмукачката. Да слуша това предаване в дома си от телевизора на Веранк и в неговата непряка компания, му се стори опасно. В момента някакъв психиатър обясняваше причините и последствията от компулсивното чувство за притежание. Адамсберг се просна на леглото си и с облекчение констатира, че въпреки преживяното вълнение, не откриваше у себе си нито един от описаните симптоми.
Силният глас го стресна. Скочи от леглото с намерението да намали телевизора.
— Да не си посмял да мръднеш, боклук такъв.
Адамсберг направи три крачки към вратата, преди да осъзнае грешката си. Не телевизорът, а предавателят излъчваше някакъв филм от дома на Веранк. Сънено затърси копчето, но спря, когато чу гласа на лейтенанта, който отговаряше нещо. А гласът на Веранк бе твърде особен, за да излиза от телевизор. Адамсберг погледна часовниците си — почти два часът през нощта. Веранк имаше нощен гост.
— Имаш ли оръжие?
— Само служебното.