Въпреки всичко, не го правиш за пари, защото ще си глупак. Не мислиш за чертата, която ще се тегли накрая, защото ще си глупак. Не мислиш за почасово заплащане, годишен доход, дори пожизнен доход, защото ще си глупак. Накрая не го правиш дори за любов, въпреки, че би било приятно да си мисли човек, че е така. Правиш го, защото е самоубийство да не го правиш. И ако това е тежко, има компенсации, за които не бих казал на Уайът, защото той не е от хората, които биха могли да разберат. Да вземем например „Компютърът на боговете“. Не е най-хубавият ми разказ, не е разказ, който би спечелил някаква награда. Но не е съвсем лош. Забавен е. Тъкмо се бях сдобил със свой собствен компютър (огромен Уанг, запазете си умните забележки за себе си, а?) и тъкмо изучавах какво може и какво не може да прави. Най-силно бях впечатлен от копчетата INSERT и DELETE, които правят задраскванията и вмъкванията по листа, безсмислени.
Един ден пипнах някакъв гаден вирус. На всеки може да се случи, дявол да го вземе. Всичко вътре в мен, ако не беше заковано, започна да излиза от единия или от другия край, почти със свръхзвукова скорост. До вечерта се почувствах наистина много зле — простуда, висока температура, болки в ставите. Повечето от мускулите в стомаха ми се бяха опънали до скъсване и ме болеше гърбът.
Прекарах тази нощ в стаята за гости (само на четири стъпала от банята) и спах от девет до два през нощта. Събудих се, знаейки, че това ще е за тази нощ. Останах в леглото, просто, защото ми беше твърде лошо, за да стана. Лежах си така и си мислех за моя компютър, за INSERT и DELETE. И тогава си помислих: „Няма ли да е странно, ако някой напише едно изречение и когато натисне, за да изтрие с DELETE в този момент предметът от изречението да се изтрива от света?“ Горе-долу по този начин тръгват всичките ми разкази. „Няма ли да е странно, ако…?“ И въпреки, че много от тях са страшни, досега не съм разказал някой от тях на хора (за разлика от това да напиша), без да ги разсмея, независимо какъв е изходът на историята.
Както и да е, започнах да си фантазирам отначало на тема DELETE, не толкова като фабула, колкото като картини, които виждах в съзнанието си. Наблюдавах този човек, (който за мен обикновено е Човекът-Аз, докато разказът не започне да се облича в думи и се налага да му :се даде име) как изтрива с DELETE картини от стената, и столове в дневната, и Ню Йорк Сити, и понятието война. Тогава започнах да си мисля как вмъква неща с INSERT и тези неща просто изведнъж се появяват на света.
Тогава си помислих: „Да му дадем жена, гадна до мозъка на костите — той може да я изтрие с DELETE, а може би ще може да си вмъкне една добра жена с INSERT.“ И тогава заспах, а на следващата сутрин пак се почувствах добре. Вирусът си отиде, но разказът остана. Написах го и ще видите, че не излезе точно така, както го описвах по-горе, но… обикновено така става.
Не е нужно да ви рисувам картината, нали? Човек не го прави за пари, прави го, за да не се чувства зле. И един мъж или една жена, които не могат да го проумеят, са просто глупаци, това е. Разказът ми се отплати, като ме приспа в момент, когато мислех, че няма да мога да заспя. Аз се отплатих на разказа, като го направих конкретен, какъвто той имаше нужда да бъде. Останалото са странични ефекти.
3
Надявам се тази книга да ти хареса, Постоянни Читателю. Подозирам, че няма да ти хареса така, както би ти харесал един роман, защото повечето от вас са забравили истинската наслада, която носи разказът. Четенето на един хубав дълъг роман е като продължителна и щастлива любовна връзка. Спомням си как, докато пишех „Пълзящо шоу“, пътувах от Мейн до Питсбърг, най-често с кола, защото освен страха ми от летенето със самолет се бе появила и стачката на авиодиспечерите и впоследствие господин Рейгън уволни стачкуващите (явно Рейгън е ревностен защитник на профсъюзите, ако тези профсъюзи са в Полша). Имах на звукозапис, върху осем касети, романа „Птиците умират сами“ на Колин МакКълоу и в продължение на пет седмици не просто бях в любовна връзка с този роман, аз се чувствах женен за него (любимата ми част бе, когато злата старица се разлага и от нея плъзват червеи след около шестнадесет часа).