Неговият херолд отвори двойните врати към приемната на Каталина и извика:
— Негова светлост Хенри, кралят на Англия.
Хенри пренебрегна с махване на ръка изреждането на другите титли и влезе при снаха си.
Тя носеше тъмна рокля със сини прорези на ръкавите, богато бродиран корсаж и тъмносиня шапчица Шапчицата подчертаваше кехлибарения цвят на косата ѝ и синьото в очите ѝ, и той инстинктивно се усмихна от удоволствие при вида ѝ, докато тя се снишаваше в дълбок официален реверанс и се изправяше.
— Ваша светлост — каза любезно тя. — Това наистина е чест.
Трябваше да си наложи да не се взира в очертанията на шията ѝ с цвят на сметана, в гладкото лице без бръчки, което отвръщаше на погледа му. Цял живот беше живял с красива жена на неговата възраст; сега пред него стоеше момиче, достатъчно младо да му бъде дъщеря, все още ухаещо с наситения аромат на цъфтящата младост, с пълни и твърди гърди. Тя беше готова за женитба; всъщност, беше отдавна готова за женитба. Това беше момиче, с което някой трябваше да сподели легло. Той рязко възпря мислите си и си каза, че е наполовина влюбен и наполовина развратник, щом може да гледа младата вдовица на покойния си син с такава страст и желание.
— Мога ли да ви предложа нещо освежително? — попита тя. В дъното на погледа ѝ играеше усмивка.
Хрумна му, че ако тя беше по-възрастна, по-опитна жена, би предположил, че тя го разиграва така умело, както опитен въдичар може да извади сьомга на сушата.
— Благодаря ви. Бих приел чаша вино.
Тук Каталина го хвана натясно.
— Боя се, че нямам нищо подобаващо, което да ви предложа — каза тя незабавно. — В избите ми не е останало абсолютно нищо, а не мога да си позволя да купя добро вино.
Хенри не показа дори с трепване на клепач, че съзнава как тя го принуждава да узнае за паричните ѝ затруднения.
— Съжалявам за това, ще поръчам да изпратят няколко бъчви — каза той. — Поддържането на домакинството ви сигурно е много затруднително.
— Всичко е много оскъдно — каза тя просто. — Ще изпиете ли чаша ейл? Приготвяме си собствен ейл, много евтино.
— Благодаря ви — каза той, като прехапа устна, за да скрие една усмивка. Не беше и сънувал, че тя притежава такава самоувереност. Помисли си, че годината на вдовство беше извадила наяве смелостта ѝ. Сама в чужда страна, тя не беше рухнала, както биха рухнали други момичета: беше събрала силите си и беше укрепнала.
— В добро здраве ли е нейна светлост, вашата майка, добре ли се чувства принцеса Мери? — попита тя, така уверено, сякаш го бе приела в златната стая на Алхамбра.
— Да, слава Богу — каза той. — А вие?
Тя се усмихна, сведе глава, и отбеляза:
— А за вашето здраве не е и нужно да питам. У вас никога не се забелязва и най-малка промяна.
— Нима?
— Още от първия път, когато ви видях — каза тя. — Когато току-що бях пристигнала в Англия и пътувах към Лондон, а вие бяхте потеглили да ме посрещнете. — Трябваше да положи големи усилия, за да не мисли за Артур, какъвто беше в онази вечер, унизен от грубостта на баща си, опитващ се да говори приглушено с нея, докато ѝ хвърляше крадешком ко̀си погледи.
Тя решително прогони образа на младия си любим от ума си, усмихна се на баща му и каза:
— Идването ви беше такава изненада за мен, и толкова ме стреснахте.
Той се засмя. Разбра, че тя беше извикала в ума си спомена за мига, когато я видя за първи път — девица, застанала до леглото си, в бяла нощница, заметната със синя пелерина, с коса, спускаща се в плитка надолу по гърба ѝ, и как той си помисли тогава, че ѝ се беше натрапил като похитител, че беше влязъл със сила в спалнята ѝ, че можеше със сила да ѝ натрапи и себе си.
Обърна се и седна в един стол, за да прикрие мислите си, като ѝ направи знак, че също може да седне. Дуенята ѝ — същата недодялана испанка с киселата физиономия, забеляза той раздразнено — стоеше в дъното на стаята с още две дами.
Каталина седеше, напълно овладяна: тънките ѝ бели пръсти бяха преплетени в скута, гърбът ѝ — изправен, цялата ѝ осанка беше на млада жена, уверена в силата на привлекателността си. Хенри не каза нищо и се загледа в нея за миг. Тя със сигурност знаеше какво му причинява, напомняйки му за първата им среща! И все пак, нима дъщерята на Изабела Испанска, вдовица на родния му син, можеше да го подстрекава умишлено към похот?