— Ще откриете, че майка ми брани владенията си, както аз браня моите — каза той, като все още се подсмихваше при мисълта за това дете, планиращо бъдещето си в двора му. — Тя ще ви нарежда като на своя дъщеря, а вие ще се подчинявате. Не се заблуждавайте, Каталина. Ще дойдете в двора ми и ще ми се покорявате, ще живеете в покоите на майка ми и ще се подчинявате на нея. Ще бъдете кралица на Англия и ще носите короната на главата си. Но ще бъдете моя съпруга, а аз желая да имам покорна съпруга, каквато съм имал винаги.
Той спря: не искаше да я плаши, но страстното му желание към нея не беше по-силно от решимостта му да запази това кралство, което бе извоювал с такава упорита борба.
— Не съм дете като Артур — каза ѝ тихо, като си мислеше, че синът му, мекушаво момче, може би беше дал всевъзможни мекушави обещания на една решителна млада съпруга. — Няма да управлявате редом с мен. Ще бъдете моя жена-дете. Ще ви обичам и ще ви направя щастлива. Обещавам да бъдете щастлива, че сте се омъжили за мен. Ще бъда мил към вас. Ще бъда щедър към вас. Ще ви дам всичко, което поискате. Но няма да ви направя владетелка. Дори когато умра, няма да управлявате страната ми.
Онази нощ сънувах, че съм кралица в кралски двор, със скиптър в едната ръка и жезъл в другата, и с корона на главата. Вдигнах жезъла и открих, не той се бе преобразил в ръката ми, беше клонка от дърво, стъбло на цвете, беше без стойност. Другата ми ръка вече не беше запълнена с тежкото кълбо на върха на скиптъра, а с розови цветчета. Можех да усетя уханието им. Вдигнах ръка да докосна короната на главата си, и напипах малък венец от цветя. Тронната зала се разми и изчезна, а аз се озовах в градината на съпругата на владетеля в Алхамбра, където сестрите ми плетяха венчета от маргаритки за главите си.
— Къде е кралицата на Англия? — провикна се някой от терасата под градината.
Надигнах се от ливадата, осеяна с цветове на лайка, и долових горчиво-сладкия мирис на билката, когато понечих да изтичам покрай водоскока към арката в края на градината.
— Тук съм! — опитах се да извикам, но не издадох звук, който да се чуе над плискането на водата в мраморното корито на водоскока.
— Къде е кралицата на Англия? — чух ги да зоват отново.
— Тук съм! — провикнах се безгласно.
— Къде е Катерина, кралицата на Англия?
— Тук! Тук! Тук!
Посланикът, повикан на разсъмване да дойде веднага в Дърам Хаус, си направи труда да се яви там чак в девет. Намери Каталина да го чака в личните си покои в присъствието само на доня Елвира.
— Повиках ви преди часове — каза сърдито принцесата.
— Занимавах се с дела, възложени ми от баща ви, и не можах да дойда по-рано — каза той гладко, без да обръща внимание на нацупеното ѝ изражение. — Нещо не е наред ли?
— Говорих с краля вчера и той повтори предложението си за брак — каза Каталина без особена гордост в гласа.
— Наистина ли?
— Но ми каза, че в двора ще живея в покоите на майка му.
— О!
Посланикът кимна.
— Каза още, че моите синове ще наследят трона едва след принц Хари.
Посланикът кимна отново.
— Не можем ли да го убедим да пренебрегне принц Хари? Не можем ли да изготвим брачен договор, който да го отстрани в полза на сина ми?
Посланикът поклати глава:
— Не е възможно.
— Нима един мъж не може да избере своя наследник?
— Не. Не и в случая с крал, възкачил се толкова отскоро на трона. Не и английски крал. А дори да можеше, не би го сторил.
Тя скочи от стола си и отиде до прозореца.
— Синът ми ще бъде внук на владетелите на Испания! — възкликна тя. — С кралско потекло, датиращо от столетия. Принц Хари не е нищо повече от син на Елизабет Йоркска и един успял претендент.
Де Пуебла леко изсъска от ужас при нейната безцеремонност и хвърли поглед към вратата.
— Ще сторите по-добре никога да не го наричате така. Той е кралят на Англия.
Каталина кимна, приемайки упрека.
— Но той няма моя произход — продължи тя упорито. — Принц Хари няма да бъде такъв крал, какъвто би бил моят син.
— Въпросът не е в това — отбеляза посланикът. — Това е въпрос на време и практика. Най-големият син на краля винаги е Уелски принц. Винаги наследява трона. Тъкмо този крал, от всички крале на света, няма да превърне собствения си законен наследник в претендент. Бил е преследван по петите от претенденти. Няма да създаде още един.
Както винаги, Каталина трепна при мисълта за последния претендент, Едуард Уорик, обезглавен, за да отвори път за нея.