— Мисля, че беше дори по-разгневен, отколкото показа. А това, което показа, беше ужасно.
— Какво ще направи? — попита тя.
Той се вгледа внимателно в бледото ѝ лице. Беше пребледняла, но не и уплашена. Погледът на сините ѝ очи беше потаен, такъв беше погледът на баща ѝ, когато кроеше някакъв план. Тя не приличаше на благородна дама в беда: приличаше на жена, която се опитва да надхитри изключително опасен противник. Помисли си, че не е мила и привлекателна, както би била една просълзена жена. Беше внушителна, но не и привлекателна.
— Не знам какво ще направи — каза той. — По природа е отмъстителен. Но не трябва да му даваме поводи. Трябва да изплатим зестрата ви веднага. Трябва да изпълним нашата страна от договора, за да го принудим да изпълни своята.
— Блюдата изгубиха стойността си — каза тя равно. — Изхабени са от употреба. Освен това продадох някои.
Той ахна.
— Продали сте ги? Те принадлежат на самия крал!
Тя сви рамене.
— Трябваше да се храня, доктор Де Пуебла. Не всички можем да отидем неканени в двора и с дързост да си проправим път до общата трапеза. Не живея добре, но все пак трябва да живея. А нямам от какво да живея, освен от вещите си.
— Трябваше да ги запазите непокътнати!
Тя сви рамене.
— Не биваше изобщо да се допуска да бъда принизявана до това положение. Бях принудена да заложа собствените си съдове, за да живея. Който и да е виновен, не съм аз.
— Баща ви ще трябва да плати зестрата и да ви отпуска издръжка — каза той мрачно. — Не трябва да им даваме оправдание да задържат плащането. Ако зестрата ви не бъде изплатена, той няма да ви омъжи за принца. Инфанта, трябва да ви предупредя: той ще ликува заради неудобството ви. Ще го удължава.
Каталина кимна.
— В такъв случай той също е мой враг.
— Опасявам се, че е така.
— Това ще стане, знаете — каза тя без връзка с предишния разговор.
— Кое?
— Ще се омъжа за Хари. Ще бъда кралица.
— Това е най-съкровеното ми желание, инфанта.
— Принцеса — отвърна тя.
Уайтхол, юни 1503 г.
— Ще бъдеш сгоден за Каталина Арагонска — каза кралят на сина си, мислейки си за другия син, мъртвия.
Русото момче порозовя като девойка.
— Да, сир.
Беше съвършено обучен от баба си. Беше подготвен за всичко, освен за действителния живот.
— Не мисля, че женитбата ще се състои — предупреди го кралят.
В очите на момчето проблесна изненада, а после то отново ги сведе.
— Така ли?
— Да. Те ни ограбваха и лъжеха на всяка крачка, преобръщаха ни като блудница в някоя кръчма. Мамеха ни и ни обещаваха едно след друго, като на пияна блудница. Казват… — той млъкна рязко: изражението на сина му, който го гледаше с широко разтворени очи, му напомни, че беше говорил като мъж с мъж, а пред него стоеше момче. Освен това негодуванието му не биваше да проличава, колкото и силно да го изгаряше то.
— Възползваха се от приятелството ни — обобщи той. — А сега ние ще се възползваме от тяхната слабост.
— Нима всички ние не сме приятели?
Хенри направи гримаса, мислейки си за онзи измамник Фердинанд, и за дъщеря му — хладната красавица, която го беше отхвърлила.
— О, да — каза той. — Верни приятели.
— Значи ще бъда сгоден, а по-късно, когато стана на петнайсет, ще се оженим?
Момчето не беше разбрало нищо. Така да бъде.
— Да кажем, шестнайсет.
— Артур беше на петнайсет.
Хенри прехапа устна, за да възпре отговора, че това не се бе оказало от голяма полза за Артур. Освен това то нямаше значение, понеже нищо подобно нямаше да се случи.
— О, да — каза той отново. — Петнайсет тогава.
Момчето разбираше, че нещо не е наред. Гладкото му чело се набразди.
— Наистина възнамеряваме да направим това, нали, татко? Не бих подвел такава принцеса. Ще дам най-тържествен обет, нали?
— О, да — каза кралят отново.
В нощта преди годежа ми с принц Хари ми се явява толкова прекрасен сън, че не искам да се събудя. Намирам се в градината на двореца Алхамбра, вървя, пъхнала ръка в ръката на Артур, смея се, вдигнала лице към него, и му показвам красотата около нас: голямата стена от пясъчник, която заобикаля крепостта, Гранада под нас, и планините, увенчани с шапки от сребрист сняг, на хоризонта.
— Победих — казвам му. — Направих всичко, което искаше, всичко, което планирахме. Ще бъда принцеса, каквато ме направи ти. Ще бъда кралица, каквато ти искаше да бъда. Желанията на майка ми са сбъднати, ще се изпълни собственото ми предопределение, твоето желание и Божията воля. Щастлив ли си сега, любов моя?