— Страхувам се, много се страхувам, че ще сгодят принц Хари за принцеса Елеонор, сестрата на Карл.
— Не могат, той е сгоден за мен.
— Може да го имат предвид като част от голям договор. Сестра ви Хуана да се омъжи за краля, племенникът ви Карл — за принцеса Мери, а племенницата ви Елеонор — за принц Хари.
— Но какво ще стане с мен? Сега, когато парите от зестрата ми най-сетне са на път?
Той мълчеше. Беше болезнено ясно, че Каталина е изключена от тези съюзи, и че не е предвидено нищо за нея.
— Един истински принц трябва да спази обещанието си — каза тя разпалено. — Бяхме сгодени от епископ пред свидетели, това е тържествен обет.
Посланикът сви рамене и се поколеба. Трудно му беше да се застави да ѝ съобщи най-лошата от всички новини.
— Ваша светлост, принцесо, бъдете смела. Страхувам се, че той може да оттегли обета си.
— Не може.
Фуенсалида продължи:
— Боя се всъщност, че обетът е вече оттеглен. Възможно е той да го е оттеглил преди години.
— Какво? — попита тя остро. — Как така?
— Носи се слух, не мога да съм сигурен в него. Но се страхувам…
Той млъкна рязко.
— От какво се страхувате?
— Опасявам се, че принцът може вече да е освободен от годежа си с вас. — Той се поколеба, когато лицето ѝ внезапно потъмня. — Вероятно не е било по негов избор — каза бързо. — Баща му е решен да действа против нас.
— Как би могъл? Как може да се направи такова нещо?
— Може да е дал клетвени показания, че е бил твърде млад, че е действал под принуда. Може да е заявил, че не е искал да се жени за вас. Струва ми се дори, че е направил точно това.
— Не е действал под принуда! — възкликна Каталина. — Беше в истински възторг. Беше влюбен в мен от години, сигурна съм, че все още е. Той искаше да се ожени за мен.
— Една дадена пред епископ клетва, че не е действал по своя собствена свободна воля, би била достатъчна, за да бъде освободен от обещанието си.
— Следователно през всички тези години, през които бях сгодена за него, и действах съобразно с това, всички тези години, в които чаках толкова дълго и търпях… — тя не можа да довърши. — Нима искате да ми кажете, че през всички тези години, когато смятах, че сме били обвързани, свързани чрез брачен договор, поели задължение един към друг, той е бил свободен?
Посланикът кимна; лицето ѝ бе така вцепенено и потресено, че той не можа да проговори.
— Това е… предателство — каза тя. — Изключително ужасно предателство. — Думите заседнаха на гърлото ѝ. — Това е най-ужасното от всички предателства.
Той кимна отново.
Възцари се дълго, мъчително мълчание.
— С мен е свършено — каза тя простичко. — Сега вече го знам. С мен е било свършено от години, а не съм го знаела. Водя битка без армия, без подкрепа. Всъщност — без кауза. Казвате ми, че защитавам отдавна изгубена кауза. Борех се за годежа си, но не съм била сгодена. Била съм сама през цялото това дълго време. И сега го знам.
Тя все още не плачеше, макар че сините ѝ очи бяха изпълнени с ужас.
— Дадох обещание — изрече тя, с дрезгав глас. — Дадох тържествено и обвързващо обещание.
— За годеж?
Тя направи малък жест с ръка.
— Не това. Дадох клетвено обещание. Предсмъртно обещание. Сега вие ми казвате, че е било съвсем напразно.
— Принцесо, вие останахте на поста си, както майка ви би искала да сторите.
— Направиха ме на глупачка! — изтръгна се от нея, от дълбините на потреса ѝ. — Борех се да изпълня един обет, без да знам, че друг обет е отдавна нарушен.
Той не можеше да каже нищо: болката ѝ беше твърде силна за утешителни думи.
След няколко мига Каталина вдигна глава.
— Всички освен мен ли знаят? — попита тя мрачно.
Той поклати глава.
— Сигурен съм, че се пази в изключително дълбока тайна.
— Нейна светлост майката на краля — предположи тя горчиво. — Сигурно е знаела. Сигурно решението е било нейно. И кралят, и самият принц, а ако той е знаел, тогава и принцеса Мери сигурно знае — той вероятно ѝ е казал. И най-близките му приятели… — тя вдигна шава. — Дамите на майката на краля, дамите на принцесата. Епископът, пред когото се е заклел, един-двама свидетели. Половината двор, предполагам. — Тя направи пауза — Смятах поне някои от тях за свои приятели.
Посланикът сви рамене:
— В един кралски двор няма приятели, има само придворни.
— Баща ми ще ме защити от тази… жестокост! — избухна тя. — Трябваше да помислят за това, преди да се отнесат с мен така! За Англия няма да има договори с Испания, когато той научи за това. Той ще отмъсти, задето се отнесоха така грубо с мен.