Той не можа да каже нищо, и от неподвижното му, безмълвно изражение тя прозря най-ужасната истина.
— Не — изрече тя простичко. — Не и той. Не и баща ми. Той не е знаел. Той ме обича. Никога не би ми причинил болка. Никога не би ме изоставил тук.
Той все още не можеше да ѝ каже. Видя я как си пое дълбоко дъх.
— О. О! Разбирам. Разбирам от мълчанието ви. Естествено. Той знае, разбира се, че знае, нали? Баща ми? Парите за зестрата са просто нова хитрост. Той знае за предложението да оженят принц Хари за принцеса Елеонор. Подвеждаше краля да мисли, че може да се ожени за Хуана. Нареждаше ми да насърчавам краля да мисли, че може да се ожени за Хуана. Сигурно се е съгласил на това ново предложение за принц Хари. Следователно знае, че принцът е нарушил клетвата, дадена на мен? И че е свободен да се ожени?
— Принцесо, той не ми е казал нищо. Мисля, че сигурно знае. Но може би планира…
Жестът ѝ го спря.
— Изоставил ме е. Разбирам. Аз го провалих и той ме заряза. Наистина съм сама.
— В такъв случай да се опитам ли да уредя прибирането ни у дома? — попита тихо Фуенсалида. Наистина, това се беше превърнало във връхната точка на амбициите му. Ако успееше да отведе тази обречена принцеса у дома при нещастния ѝ баща и все по-обезумяващата ѝ сестра, новата кралица на Кастилия, щеше да е направил най-доброто, на което беше способен в една отчаяна ситуация. Никой нямаше да се ожени за Каталина Испанска сега, когато беше дъщеря на едно разделено кралство. Всеки можеше да види, че лудостта в потеклото ѝ се проявява у сестра ѝ. Дори Хенри Английски не можеше да се преструва, че Хуана е годна да се омъжи, докато тя кръстосваше цяла Испания с ковчега на мъртвия си съпруг. Хитрата дипломация на Фердинанд беше рикоширала върху него и сега всеки в Европа бе негов враг, а двама от най-могъщите мъже в Европа се бяха съюзили, за да поведат война срещу него. Фердинанд беше изгубен и западаше. Най-доброто, което тази злощастна принцеса можеше да очаква, беше набързо уредена женитба с някой испански гранд, и оттегляне в провинцията, с надежда да се спаси от неминуемата война. Най-лошото беше да остане впримчена и мизерстваща в Англия, забравена заложница, която никой не желаеше да откупи. Пленница, която скоро щеше да бъде забравена, дори от своите тъмничари.
— Какво да правя? — Най-сетне тя прие опасността. Той видя как я попива в съзнанието си. Най-накрая тя проумя, че е загубена. Видя как тя, кралица до мозъка на костите си, научава колко дълбоко е поражението ѝ. — Трябва да разбера как е редно да постъпя. Иначе ще бъда заложница в чужда страна, без никой, който да се застъпи за мен.
Той не ѝ каза, че я смяташе именно за такава, още откакто беше пристигнал.
— Ще заминем — каза той решително. — Ако избухне война, те ще ви задържат като заложница и ще заграбят зестрата ви. Да пази Бог сега, когато парите най-сетне пристигат, те да бъдат използвани за война срещу Испания.
— Не мога да замина — заяви тя. — Ако си отида, никога няма да се върна тук.
— Свършено е! — изкрещя той, внезапно разгневен. — И сама го виждате, най-сетне. Загубихме. Победени сме. За вас в Англия всичко свърши. Вие бяхте упорита и понесохте унижения и нищета, понесохте ги като принцеса, като кралица, като светица. Дори майка ви не би могла да прояви по-голяма смелост. Но ние сме победени, инфанта. Вие загубихте. Трябва да се приберем у дома възможно най-благополучно. Трябва да бягаме, преди да ни хванат.
— Да ни хванат ли?
— Могат да хвърлят в тъмница и двама ни като вражески шпиони, и да ни задържат срещу откуп — каза ѝ той. — Могат да конфискуват каквито предмети са останали от зестрата ви, и да задържат остатъка, когато пристигне. Бог знае, че могат да скалъпят обвинение и да ви екзекутират, ако действително искат това.
— Не биха посмели да ме докосват! Аз съм принцеса с кралска кръв! — разпали се тя. — Независимо какво друго могат да ми отнемат, никога не могат да ми отнемат това! Аз съм инфанта на Испания, дори да не съм нищо друго! Дори никога да не бъда кралица на Англия, поне винаги ще бъда инфанта на Испания.
— Принцове от кралско потекло са влизали в Тауър и преди, и не са излезли никога повече — каза посланикът мрачно. — Тези порти са се затваряли зад принцове от кралско потекло, които никога повече не са виждали дневната светлина. Той може да ви разобличи като претендентка. Знаете какво се случва в Англия с претендентите. Трябва да си вървим.
Каталина направи реверанс на майката на краля, но не получи в отговор дори кимване. Настръхна. Двете свити се бяха срещнали на път за литургията; зад старата дама беше внучката ѝ, принцеса Мери, заедно с половин дузина дами. Всички те гледаха със студени изражения младата жена, която уж беше сгодена за Уелския принц, но бе пренебрегвана от толкова отдавна.