Не смея да изпитвам и най-малка надежда. След всички тези години на въздържание имам чувството, че надеждата ще ме опие, ако поема дори само капка от нея по устните си. Но все пак се надявам поне за мъничко оптимизъм, само една мъничка хапка, която да не бъде част от мрачното отчаяние, с което се храня.
Защото познавам момчето, Хари. Кълна се, че го познавам. Следях го, както соколар наглежда уморена птица. Наблюдавах го и го преценявах, и проверявах преценката си за поведението му отново и отново. Четях го, сякаш изучавах катехизиса. Познавам силните му страни и слабите му места, и мисля, че имам слабо, съвсем слабо основание да се надявам.
Хари е суетен: това е грях, присъщ за едно младо момче, и аз не го виня, но той наистина притежава суета в изобилие. От една страна това може да го накара да се ожени за мен, защото ще иска да го видят, че постъпва правилно — спазва обещанието си, дори ме спасява. При мисълта че мога да бъда спасена от Хари се налага да спра и да впия нокти в дланите си, скрити в наметката ми. Мога да се науча да понасям и това унижение. Хари може би иска да ме спаси, и ще трябва да му бъда признателна. Артур би умрял от срам при мисълта, че малкият му брат-самохвалко ме спасява; но Артур умря, преди да настъпи този час, майка ми умря, преди да дойде този час; ще трябва да го понеса сама.
Но също толкова вероятно е и суетността му да се обърне срещу мен. Ако изтъкнат пред него богатството на принцеса Елеонор, влиянието на фамилията Хабсбург, към която принадлежи тя, блясъка на връзката им с императора на Свещената Римска Империя, той може да се съблазни. Баба му ще говори против мен, а за него думата ѝ е закон. Тя ще го посъветва да се ожени за принцеса Елеонор, и той ще бъде привлечен — като всеки млад глупак — от идеята за непозната красавица.
Но дори да иска да се ожени за нея, това все още оставя пред него проблема какво да прави с мен. Би направил лошо впечатление, ако ме изпрати у дома; нима би могъл да има безочието да се ожени за друга жена, докато аз съм все още в двора? Знам, че Хари би направил всичко, само за да не се прояви като глупак. Ако успея да намеря начин да остана тук, докато се наложи да обмислят женитбата му, ще бъда в наистина силна позиция.
Тръгвам по-бавно, като се оглеждам към студената река, към минаващите лодкари, сгушени в зимните си палта, за да се предпазят от студа. „Бог да ви благослови, принцесо!“, провиква се един мъж, когато ме разпознава. Вдигам ръка в отговор. Хората на тази чудата, неспокойна страна ме обикнаха от мига, в който се струпаха припряно да ме видят в малкото пристанище Плимут. Това също ще бъде в моя полза пред един принц, току-що възкачил се на престола и отчаяно нуждаещ се от обич и привързаност.
Хари не жали парите. Все още не е достатъчно възрастен, за да знае стойността им, и винаги е получавал всичко, което поиска. Няма да се препира заради зестрата и вдовишкото ми наследство. Сигурна съм в това. Ще бъде склонен да направи великодушен жест. Ще трябва да се погрижа Фуенсалида и баща ми да не предложат да ме откарат у дома, за да отворя път за новата годеница. Фуенсалида отдавна изгуби надежда за нашата кауза. Но сега аз не се поддавам на отчаяние. Ще трябва да устоя на неговата паника и на собствените си страхове. Трябва да остана тук, за да бъда готова за битка. Не мога да отстъпя сега.
Навремето Хари бе привлечен от мен, зная това. Артур първи ми го каза, каза, че на малкото момче му харесало да ме отведе до олтара в деня на сватбата ни, мечтаело си да е младоженецът, а аз — невестата. Подхранвах симпатията му, всеки път, щом го видя, му обръщам особено внимание. Когато сестра му го взема на подбив и се държи неуважително с него, хвърлям поглед в неговата посока, моля го да ми попее, възхитено го наблюдавам как танцува. В редките случаи, когато съм успявала да си открадна един миг с него насаме, го моля да ми чете, и обсъждаме мислите си за великите писатели. Постаравам се да мисли, че го намирам за човек, от когото има какво да се научи. Той е умно момче, не е трудно да се разговаря с него.
Винаги ме е затруднявало обаче това, че всички останали му се възхищават така силно, че моята скромна топлота едва ли може да го впечатли. След като баба му, нейна светлост майката на краля, обявява, че той е най-красивият принц в християнския свят, най-начетеният, най-обещаващият, какво мога да кажа аз, което да се сравни с думите ѝ? Какъв комплимент може да направи някой на едно момче, което ласкателствата вече са довели до крайна суета, момче, което вече вярва, че е най-великият принц, когото светът е познавал?