— Ние сме млади — каза тя. — Можем да говорим за такива неща помежду си. Можем да бъдем честни и прями, когато сме заедно. Не е нужно да се боим от слухове и клевети. Не е нужно да се страхуваме от грях.
— И на мен ще ми е за първи път — призна той стеснително. — Надявам се, че това не ме принизява в очите ти?
— Разбира се, че не — каза тя мило. — Та кога изобщо са ти позволявали да излизаш? Баба ти и баща ти те държаха изкъсо, затворен като скъпоценен сокол. Радвам се, че ще бъдем заедно, че това ще бъде първият път и за двама ни, заедно.
Хари се изправи на крака и протегна ръка:
— Значи ще трябва да се учим заедно — каза той. — Ще трябва да бъдем мили един към друг. Не искам да ти причиня болка, Каталина. Трябва да ми кажеш, ако нещо те заболи.
Тя непринудено се сгуши в обятията му и почувства как при допира ѝ цялото му тяло се скова. Тя благовъзпитано се дръпна назад, сякаш се отдръпваше от скромност, но задържа едната си ръка на рамото му, за да го насърчи да продължи напред, докато леглото остана зад нея. После се отпусна назад, докато се облегна на възглавниците си, вдигнала усмихнатото си лице към него, и видя как сините му очи потъмняват от страст.
— Желаех те още откакто те видях за първи път — изрече той задъхано. Започна да гали косата ѝ, шията ѝ, голото ѝ рамо, с припряно докосване, желаейки я цялата, веднага.
Тя се усмихна.
— И аз — теб.
— Наистина ли?
Тя кимна.
— В онзи ден си мечтаех аз да съм твоят жених.
Той беше поруменял, задъхан.
Тя бавно развърза връзките на яката на нощницата си, като остави меката дреха да се разтвори, така че той да види шията ѝ, закръглените ѝ, твърди гърди, талията ѝ, тъмната сянка между краката ѝ. При вида им Хари леко изстена от желание.
— Със същия успех би могъл и да си — прошепна тя. — Не съм имала друг. А сега сме женени, най-сетне.
— Ах, Господи, да — изрече той с копнеж. — Сега най-сетне сме женени.
Той зарови лице в топлата ѝ шия: тя усещаше дъха му, бърз и настойчив, в косата си, тялото му се движеше на тласъци, притиснато към нейното, Каталина почувства как му отвръща. Спомни си докосването на Артур и леко прехапа връхчето на езика си, за да си напомни никога, никога да не изрича на глас името на Артур. Остави Хари да се притиска със сила към тялото ѝ, докато проникна в нея. Тя нададе лек заучен вик на болка, но разбра веднага, в един лек, приглушен и ужасѐн удар на сърцето си, че това не беше достатъчно. Не беше викала достатъчно, тялото ѝ не му се бе съпротивлявало достатъчно. Беше се държала твърде топло, твърде подканващо. Беше станало прекалено лесно. Той, това неопитно момче, не знаеше много; но знаеше, че не е било достатъчно трудно.
Той спря въпреки порива си. Знаеше, че нещо не беше както трябва. Погледна надолу към нея.
— Ти си девица — каза неуверено. — Надявам се, че не те наранявам твърде много.
Но знаеше, че не е. Дълбоко в сърцето си, знаеше, че тя не е девица. Това твърде пазено момче не знаеше много, но с това беше наясно. Някъде в ума си знаеше, че тя лъже.
Тя вдигна поглед към него.
— Бях девица до този момент — каза, като успя да се усмихне едва-едва. — Но твоята мъжка сила ме победи. Ти си толкова силен. Ти ме надви.
Лицето му все още беше тревожно, но желанието му не можеше да чака. Започна да се движи отново, неспособен да устои на насладата.
— Ти ме завладя — насърчи го тя. — Ти си мой съпруг, взе своето. — Видя го как в надигащата се страст забравя съмнението си. — Ти стори онова, което Артур не успя — прошепна тя.
Това бяха точно думите, които възбудиха желанието му. Младият мъж изстена от удоволствие и се стовари върху нея, семето му се изля на тласъци в нея, актът безспорно беше извършен.
Той не ме разпитва отново. Толкова силно иска да ми вярва, че не задава въпроса, боейки се, че може да получи отговор, който да не му се понрави. Малодушен е в това отношение. Свикнал е да чува отговорите, които иска да чуе, и по-скоро би предпочел една удобна лъжа, отколкото горчива истина.
Отчасти това се дължи на желанието му да ме има, и той ме иска такава, каквато бях, когато ме видя за първи път: девица, облечена в булчинско бяло. Отчасти целта му е да опровергае всички, предупреждавали го да се пази от капана, който съм му заложила. И най-вече: той мразеше и завиждаше на любимия ми Артур и ме иска просто защото бях съпруга на Артур, и — да ме прости Господ, че е такъв злобен, завистлив втори син — иска да му кажа, че е способен да направи нещо, което Артур не е успял да направи, че може да получи нещо, което Артур не е могъл да има. Макар че любимият ми съпруг лежи студен под нефа на Устърската катедрала, детето, което носи неговата корона, все още иска да тържествува над него. Най-голямата лъжа не е в това да кажа на Хари, че съм девица. Най-голямата лъжа е да му кажа, че е по-добър мъж, повече мъж от брат си. А аз направих и това.