На зазоряване, докато той още спи, вземам малкия си сгъваем нож и порязвам петата си, където той няма да забележи белега, и капвам кръв върху завивката, на която сме лежали, достатъчно, за да издържи проверката на нейна светлост бабата на краля или на всеки друг злонравен, мнителен враг, който все още би могъл да се стреми да ме постави в неудобно положение. Няма да има публично показване на завивките на един крал и неговата съпруга; но зная, че всички ще питат, и най-добре е дамите ми да могат да кажат, че всички са видели петното кръв, и че се оплаквам от болката.
На сутринта правя всичко, което една младоженка би трябвало да направи. Казвам, че съм уморена, и си почивам цяла сутрин. Усмихвам се със сведени очи, сякаш съм открила някаква сладка тайна. Вървя малко вдървено и отказвам да излизам на лов в продължение на седмица. Правя всичко, за да покажа, че съм млада жена, която е изгубила девствеността си. Убеждавам всички. Пък и никой не иска да вярва на нищо друго.
Раната на крака ме боли много дълго време. Усещам я всеки път, когато обувам новите си обувки, онези с големите диамантени катарами. Това е като напомняне към мен за лъжата, която обещах на Артур да изрека. За огромната лъжа, в която ще живея до края на живота си. Не възразявам срещу лекото, остро бодване на болката, когато пъхвам десния си крак в обувката. Тя е нищо в сравнение с болката, скрита дълбоко в мен, когато се усмихвам на недостойното момче, което е крал, и го наричам „съпруже“, с новия си изпълнен с възхищение глас.
Хари се събуди през нощта, а тихата му неподвижност събуди и Каталина.
— Милорд? — попита тя.
— Заспивай — каза той. — Още не се е съмнало.
Тя се измъкна от леглото и запали тънка свещ от червената жарава на огъня, после запали с нея една по-голяма. Остави го да я гледа, с наполовина разтворена нощница, с гладки хълбоци, само наполовина закрити от падащата дреха.
— Искаш ли ейл? Или вино?
— Чаша вино — каза той. — Вземи си и ти една.
Тя остави свещта в сребърната поставка и се върна в леглото до него с чашите вино в ръка. Не можеше да разчете изражението му, но потисна спазъма на раздразнение, че каквото и да бе станало, тя бе принудена да се събуди, че трябваше да пита какво го безпокои, че трябваше да демонстрира загрижеността си. С Артур разбираше в миг какво иска, какво си мисли. Но всичко можеше да привлече вниманието на Хари — песен, мечта, бележка, хвърлена от тълпата. Всичко можеше да го смути. Благодарение на възпитанието, което беше получил, бе привикнал да споделя мислите си, беше свикнал да бъде напътстван. Нуждаеше се от антураж от приятели и почитатели, възпитатели, ментори, родители. Обичаше постоянните разговори. За него Каталина трябваше да замества всички.
— Мислех си за война — каза той.
— О!
— Крал Луи мисли, че може да ни се измъкне, но ние ще го принудим да воюва. Съобщиха ми, че той иска мир, но аз няма да го приема. Аз съм кралят на Англия, ние сме победителите при Азенкур. Той ще открие в мое лице сила, с която трябва да се съобразява.
Тя кимна. Баща ѝ беше дал ясно да се разбере, че Хари трябва да бъде насърчаван в плановете си за война срещу краля на Франция. Беше ѝ писал с най-топли думи като на своя най-скъпа дъщеря, и я беше посъветвал, че всяка война между Англия и Франция трябва да започне не на северното крайбрежие — където англичаните обикновено нахлуваха — а по границите между Франция и Испания. Той предлагаше англичаните да завоюват отново областта Аквитания, която с радост щеше да се освободи от Франция и щеше да се вдигне да посрещне освободителите си. Испания щеше да окаже силна подкрепа. Щеше да бъде лесен и славен поход.
— На сутринта ще си поръчам нови доспехи — каза Хари. — Не доспехи за турнири. Искам тежки доспехи, за бойното поле.
Тя се готвеше да каже, че той едва ли би могъл да тръгне на война, когато в страната имаше толкова много дела за вършене. В мига, когато английската армия потеглеше за Франция, шотландците, макар че на престола им седеше английска принцеса, със сигурност щяха да се възползват и да нападнат севера. Цялата данъчна система беше съсипана от алчност и несправедливост и трябваше да бъде реформирана, имаше нови планове за училища, за кралски съвет, за укрепления и флот за отбрана на крайбрежието. Това бяха плановете на Артур за Англия, те трябваше да имат предимство пред желанието на Хари за война.