Лейди Маргарет, бабата на краля, след като беше погребала един-двама съпрузи, снаха, внук, а накрая — и собствения си скъпоценен син, малко се бе уморила да се бори за мястото си в света и Каталина внимаваше да не предизвиква старата си неприятелка в открити битки. Благодарение на дискретността на Каталина съперничеството между двете жени не се проявяваше открито — всеки, който се надяваше да види как лейди Маргарет тормози съпругата на внука си, както беше обиждала съпругата на сина си, оставаше разочарован. Каталина умело избягваше пререканията.
Когато лейди Маргарет се опита да върви към трапезарията на няколко крачки пред Каталина, принцеса по кръв, инфанта на Испания, а сега — кралица на Англия, Каталина се дръпна веднага назад и ѝ даде път с израз на такова великодушие, че всички отбелязаха прекрасното поведение на новата кралица. Каталина умееше да пропуска по-възрастната жена пред себе си с маниер, който напълно отхвърляше всички правила на старшинството, а вместо това някак подчертаваше неподобаващата припряност на лейди Маргарет да стигне преди съпругата на внука си до кралската маса. Освен това виждаха как Каталина подчертано отстъпва, и всички отбелязваха изискаността и великодушието на по-младата жена.
Смъртта на сина на лейди Маргарет, крал Хенри, беше нанесла тежък удар на старата дама. Причината не беше толкова в това, че беше загубила обичано дете; криеше се по-скоро в това, че бе изгубила една кауза. Без него тя трудно би могла да събере нужната енергия, за да застави членовете на кралския съвет да докладват на нея, преди да отидат в покоите на краля. Тя приемаше безгрижието, с което Хари беше простил на бащините си длъжници и беше освободил неговите затворници, като обида към паметта на баща му и към собственото ѝ господство. Внезапното нахлуване на младост, свобода и веселие в двора я караше да се чувства като злонравна старица. Тя, която някога ръководеше двора и създаваше правилата, бе пренебрегната. Мнението ѝ вече нямаше значение. Голямата книга, по която трябваше да се ръководят при организирането на всички дворцови събития, беше написана от нея; но изведнъж в двора започнаха да отбелязват събития, които не бяха включени в нейната книга, измисляха нови развлечения и занимания и не се допитваха до нея.
Тя винеше Каталина за всички промени, които не харесваше, а Каталина се усмихваше много сладко и продължаваше да насърчава младия крал да ловува, да танцува и да стои буден до късно през нощта. Старицата роптаеше пред дамите си, че кралицата е лекомислено, суетно младо създание и ще доведе принца до провал. Дори отбелязваше оскърбително, че няма нищо чудно в ранната смърт на Артур, щом според испанското момиче това е начинът да се управлява едно кралско домакинство.
Лейди Маргарет Поул възрази пред старата си познайница възможно най-тактично.
— Милейди, в двора на кралицата е весело, но тя никога не прави нищо, уронващо достойнството на трона. Всъщност, без нея придворните щяха да са по-невъздържани. Кралят е този, който настоява за непрестанни удоволствия. Благодарение на кралицата в двора се държи на добрите обноски. Младите мъже я обожават, никой не пие и не се държи неблагоприлично пред нея.
— Обвинявам именно кралицата — каза троснато старата жена. — Принцеса Елеонор никога нямаше да се държи така. Принцеса Елеонор щеше да бъде настанена в моите покои, и дворът щеше да се управлява по моите правила.
Каталина тактично не обръщаше внимание на нищо, дори когато при нея идваха хора и повтаряха клюките. Тя просто пренебрегваше бабата на съпруга си и постоянния поток на упреците ѝ. Нищо не би могло да я раздразни повече.
Най-силно старата дама роптаеше срещу новия обичай придворните да будуват до много късни часове. Беше принудена да чака до все по-късно и по-късно поднасянето на вечерята. Оплакваше се, че е толкова късно през нощта, та слугите няма да свършат преди разсъмване, а после се оттегляше още преди придворните да довършат вечерята си.
— Стоите до късно — каза тя на Хари. — Лекомислено е. Нуждаете се от сън. Ти си само едно момче; не бива да гуляете по цяла нощ. Не мога да стоя до толкова късно, а и това е прахосване на свещи.
— Да, но, почитаема бабо, вие сте почти на седемдесет години — отвърна той търпеливо. — Разбира се, че би трябвало да си почивате. Ще се оттегляте когато пожелаете. Каталина и аз сме още съвсем млади. Естествено е да искаме да стоим будни до късно. Обичаме забавленията.