— Не, не трябва точно да се преструваш. Просто го остави в глупостта си да те разбере погрешно. Има повече от един начин да се спечели война, при това е важна победата, не сплашването. Ако те смята за свой приятел, ще ги хванем неподготвени. Защо да ги предупреждаваме, че ще ги нападнем?
Той беше смутен: погледна я смръщено.
— Не съм лъжец.
— Не, защото миналия път му каза, че ще накараш френския крал да овладее суетните си амбиции. Не можем да позволим на французите да завземат Венеция. Имаме отдавнашен съюз с Венеция…
— Така ли?
— О, да — каза Катерина твърдо. — Англия има стар съюз с Венеция, а освен това Венеция е най-първата отбранителна стена на християнството срещу Турция. Като заплашват Венеция, французите са на косъм да пуснат неверниците да влязат в Италия. Би трябвало да се срамуват от себе си. Но последния път, когато се срещнахте, ти предупреди френския посланик. Беше пределно ясен. Сега е моментът да го посрещнеш с усмивка. Не е нужно да обявяваш, че замисляш да тръгнеш в поход. Ще си мълчим за тези планове. Няма да ги споделяме с хора като него.
— Казах му веднъж, не е нужно да му казвам отново. Аз не се повтарям — каза Хенри, започвайки да възприема тази мисъл.
— Ние не се перчим със силата си — каза тя. — Знаем какво можем да направим, и знаем какво ще направим. Те могат да го разберат сами в най-подходящия момент, избран от нас.
— Наистина — каза Хенри и слезе от малкия подиум, за да поздрави френския посланик съвсем учтиво, и изпита наслада да види как човекът едва не се спъна, докато се покланяше, и заекна, когато се обърна към него.
— Хвърлих го в доста голям смут — каза той весело на Катерина.
— Беше съвършен — увери го тя.
Ако той беше глупак, щеше да ми се налага да преглъщам думите си и да обуздавам гнева си по-често, отколкото сега. Но той не е лишен от интелигентност. Той е буден и умен, може би дори със също толкова бърз ум като Артур. Но докато Артур е бил обучаван да мисли, получавал е подобаващо за един крал образование още от рождение, този втори син е бил оставен да се измъква леко, осланяйки се на чара си и бързия си език. Намирали са го за приятен и дружелюбен и са го насърчавали да бъде просто мил и любезен. Той има възприемчив ум и умее да чете, спори и мисли добре — но само ако темата привлече интереса му, а и тогава — само за кратко. Научили са го да усвоява знания, но само за да демонстрира собствения си ум. Той е мързелив, той е ужасно мързелив — винаги предпочита някой да се заема с подробностите вместо него, а това е голям недостатък у един крал: поставя го във властта на неговите служители. Крал, който не желае да работи, винаги ще бъде в ръцете на съветниците си. Така се появяват всесилните съветници.
Когато започваме да обсъждаме условията на договора между Испания и Англия, той ме моли да го напиша вместо него: не обича да прави това сам, обича да диктува и да заръчва на някой писар да го напише на чисто. Така и не пожелава да си направи труда да усвои шифъра. Това означава, че всяко писмо между него и императора, всяко писмо между него и баща ми, или се пише от мен, или се превежда от мен. Аз съм в самия център на зараждащите се планове за война, независимо дали искам да бъда, или не. Няма как да избегна ролята на човека, който взема решенията в самото сърце на този съюз, а Хенри се държи настрана.
Разбира се, не изпълнявам неохотно дълга си. Никое истинско дете на майка ми не би си спестило усилията, особено ако те водят до война с враговете на Испания. Всички бяхме възпитани да знаем, че владетелството е призвание, а не удоволствие. Да бъдеш крал означава да управляваш; а управляването винаги е тежък труд. Никое истинско дете на баща ми не би могло да устои на възможността да бъде в самото сърце на планирането и кроежите, и на приготовленията за война. Никой в английския двор не е способен по-добре от мен да поведе страната ни във война.
Не съм глупачка. Още отначало се досещах, че баща ми има намерение да използва нашите английски войски срещу французите, и се обзалагам, че докато ние се сражаваме с тях в избрано от него време и място, той ще нахлуе в кралство Навара. Сигурно дузина пъти съм го чувала да казва на майка ми, че ако може да завладее Навара, ще завърши северната граница на Арагон, а освен това, Навара е богата област, където отглеждат грозде и пшеница. Баща ми я искаше от момента, в който се възкачи на престола на Арагон. Знам, че има възможност да влезе в Навара, ще я завоюва, а ако успее да накара англичаните да свършат работата вместо него, ще сметне това за още по-хубаво.